Сияйна
Обича ме фотьойлът! Дарява ми цялото си удобство, а аз си паля цигара, за да ми е пълен релаксът. Денят се е свил есенно. Тъмното навън сякаш прави зад стъклото втора реалност. Струйката дим се е наклонила към отражението си в прозореца, сякаш го поздравява. И ми текна една мисъл ... Ами ако Господ ни е подхвърлил законите за отражението във физиката само, за да скрие очевидната връзка между паралелните реалности. А ако струйката дим е прероденото отражение, тя има ли памет за отражението си след своето прераждане? Навлязох в тема, по която жена ми от известно време е щурнала.
- Тати, тати, време е за приказката.
- Ще я четем, или ще я дописваме?
- Тате, не се прави, че не знаеш!
- Пак ли?
- Тати ...
... и започнах.
По-някога от някога и съвсем някъде, имало едно много богато царство. Дали защото царят му се казвал Мирослав, хората не знаели що е война. Всички в царството обичали своя цар - бил справедлив и имал много добро сърце, може би защото бил щастлив. С царицата много се обичали, и син си имали, Звездомир - умен и красив. За петнадесетия рожден ден на сина си царят наредил на всички в царството да бъде раздадена достатъчно храна и вино, а в двореца устроил голямо тържество. Пеели се песни, вихрили се танци, а смехът на царя бил толкова искрен и заразителен. Но както става в живота - щастливецът се смее на глас, а нещастникът завижда наум. Тя, завистта се храни със слабостта на хората. По-големият брат на царя не можел да се примири, че баща им дал царството на по-малкия син. Живеел с мисълта, че един ден това царство ще е негово. И този ден дошъл. Увлечени в тържеството, никой не видял как той сложил отрова в чашата на брат си и жена му.
- Царят и царицата са отровени, царят ...
При настаналата суматоха Звездомир видял чичо си в другия карай на залата и погледите им се срещнали. Това било достатъчно за момчето, за да разбере каква е истината. Препълнен с гняв, Звездомир тръгнал към чичо си, но придворният шут, който бил като член на семейството и когото той много обичал, го хванал за ръката.
- Гневът е първият враг на ума - казал шутът - познава те и точно това чака, за да се справи и с теб. Ела!
Чони, всички така наричали шута, превел Звездомир през тайните подземия на двореца и след три часа язда, вече били в безопасност. След една седмица пристигнали при бащата на Чони. Старецът се зарадвал много. Направил им чай от дъхави билки. След като му разказали какво е станало, старецът казал
- Мъдростта на времето е достъпна само за тези, които не се опитват да го изпреварят.
Животът на Звездомир се променил. Чони бил спестил пари и свързвали двата края. Но Звездомир искал да си заслужи хляба и постоянно си намирал работа. Поправил покрива на къщата, поправил оградата, направил в двора масичка и пейка и често се застоявал там. Старецът обичал да присяда до него за малко.
- Колко много звезди - казал една вечер Звездомир, когато старецът седнал до него.
- И тишина - отговорил старецът.
- Моята не е безгласна.
- Укротиш ли гласа й, ще чуеш своя.
Малкото думи водят след себе си много мисли. Обичал Звездомир тези кратки разговори. Помагали му да погледне нещата по друг начин.
Разчуло се в селото, че Чони се е завърнал и си е довел момчето. Всички разбрали, че то се е изучило в двореца, че е усвоило дворцовото възпитание и, че е преминало и военна подготовка и изкусно си служел с меч. Хората започнали да си търсят причина, за да посетят стареца и с очите си да видят дворцовия възпитаник. Старецът разбирал защо идват хората и винаги викал Звездомир при себе си, когато някой дойде. Те очаквали да видят някакво префърцунено конте, а виждали един обикновен момък. Но щом го заговорели, веднага разбирали, че има много бърз и остър ум, а усмивката му ги пленявала. Младите в селото също започнали да го търсят. Обичали да ходят заедно в гората край селото. Харесали си прекрасна полянка, отрупана с цветя и винаги се събирали там. Всички се скупчвали около Звездомир и искали да им разказва за двореца, да им разказва за това, което е учил, търсили съветите му. Някои от тях даже поискали да ги научи как да си служат с меча. Звездомир помагал на всеки с каквото можел. Това го правело щастлив и някак неусетно минавало времето.
Веднъж пристигнал в гората по-рано и заварил на полянката само Сияйна - едно от момичетата. Тя галила цветята, говорила им и им се усмихвала.
- Винаги ми е била необяснима радостта на хората, да откъснат цвете, за да изразят възхищението си към него - казала тя на Звездомир.
Колко странно нещо е сърцето на човек. Понякога даже само една единствена думичка е достатъчна, за да го превземе изцяло и завинаги. Колко е странно времето. Когато чакал, за да отиде на полянката, то вървяло толкова бавно, че му се искало да го прескочи, а когато бил със Сияйна, времето свършвало, сякаш още преди да е започнало.
- Колко много звезди - казал Звездомир, когато една вечер старецът седнал до него на пейката.
- И тишина - отговорил старецът и тъй като нищо не можело да убегне от очите му, добавил – в нея гласът на сърцето е най-верен.
Чони все по-често тръгвал за по няколко дни. Връщал се все по-натъжен. И хората в селото станали по-мълчаливи и затворени.
Една вечер на пейката в двора при Звездомир дошли старецът и Чони. Чони дълго разказвал как чичо му променил законите на баща му, как измислял все нови и нови налози, как хората изнемогвали и всички го мразели заради неговата алчност и жестокост. А сега е решил да нападне едно от съседните царства и е заповядал да тръгнат елитни отряди, и да съберат всички, които могат да носят оръжие.
- Вече си на двадесет и две. Сега е време да разкриеш кой си - казал Чони.
През цялото време Звездомир слушал внимателно, но нито едно мускулче на лицето му не трепнало. Само погледнал към стареца.
- Моментът в бъдеще може да има минало, но изпуснеш ли го да отмине - няма бъдеще.
Знаел Звездомир, че старецът е прав. И още на другия ден селото се оживило. Едни помагали в ковачницата за направата на мечове, шивачи даже и от другите села се събрали, за да шият дрехи. Младите мъже тръгнали към другите села. Тъй като и там вече били чували за Звездомир, не било трудно да се съберат доброволци. И когато елитният отряд пристигнал на площада в селото, и водачът им заповядал да се съберат всички, които могат да носят оръжие, той с изумление видял, че пристига многобройна конница. Облеклото на всички войници било като на царската охрана, а когато Звездомир отметнал плаща си ...
- Цар Мирослав, цар Мирослав - се разнесло между войниците в елитния отряд, защото приликата била неоспорима.
- Учителю - Звездомир разпознал във водача своя учител по военна подготовка.
- Да живее цар Зведомир, синът на цар Мирослав - казал учителят, слязъл от коня си и коленичил пред него.
Мълвата е по-бърза от най-бързата конница. По пътя към двореца всички войници от другите отряди и много доброволци се присъединили към Звездомир и когато пристигнали пред двореца, вратите му били отворени и той бил посрещнат като цар Звездомир. Още не слязъл от коня, двама войници довели чичо му и го принудили да застане на колене пред него.
- Милост царю - заплакал чичо му.
- Смърт, смърт - викали всички.
Звездомир вдигнал ръка и като с магична пръчка настъпила тишина.
- Нека живее. Всеки ден да чете хвалебствени слова за цар Мирослав и да преживява от подаянията на хората. Може да изкорени лошото в себе си едва, когато се погледне с очите на доброто, което е в него.
Още на другия ден Звездомир върнал законите на баща си и отменил всички нови налози. Чони, който бил винаги до Звездомир, виждал радостта в очите на хората, виждал радостта и в неговите очи, но долавял и тъга. Затова никак не се учудил, когато един ден Звездомир го попитал иска ли отидат при баща му. Речено - сторено.
Старецът се зарадвал, Направил им пак чай от дъхави билки и седнал до двамата на пейката. Едва сега погледнал Звездомир и ...
- Прости сълзите ми царю, но ти трябва да си горд с тях - казал той и тъй като видял честите погледи на Звездомир към гората, добавил - В очите на страха Слънцето е тъжна Луна.
Сутринта Звездомир ...
- Хм, коя приказка завършва с многоточие?
- Не е многоточие, ти не разбираш. Той дойде, заведе ме в двореца и ...
- Добре, Дари, добре, утре ще допишем приказката. Сега е време за сън. Отиди да си погалиш цветята, да им кажеш лека нощ и заспивай.
Майка й си нямаше друга работа. Може ли на шестгодишно момиченце да говори за прераждане.
- Стига толкова, лягай си вече ... лягай ...
Сияйнааа.
© toti All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Честито второ място, Тоти! Весело изкарване на празниците!
-
И да добавя ... стандартно те бухват в приказка, извървяваш заедно с героите техните перипетии и накрая ти турят някаква мъдрост, ако не си я разбрал 😕... тук обаче имаме приказка в приказката, разказвачът и Дари, заедно с креватчето, се пренасят в далечното царство, и както в Джуманджи, участват дори и в дописването на отворения край ... после Морфей добавя много неща от цветната си палитра и се получава приказка без край в реалността ... Много ми хареса 😎
-
Само бащите могат да разказват такива приказки .. Страхотна магия излъчват toti и Сияйна
-
Страхотен разказ! Успех!❤️
-
Благодаря ти, Радослава! Честит празник и на теб,
на не зная колко големи патерици!
Тони, благодаря ти! Благодаря ти за хубавите думи!
И не е важно, че си го пропуснала,
важното е, че го намери,.
Нека ви е светло в очите и топло в душата! -
Не знам как съм пропуснала, Тоти! Впечатляващ разказ! Много пластове има в него! Гласувам.
-
Успех! Честит празник на Св. Мина - покровител на семейството!
-
Танче, благодаря ти!
Светло да ти е! -
Успех, Тоти!
-
Боряна, благодаря ти!
Децата знаят и светът им има повече измерения.
ИнаКалина, благодаря ти за хубавите думи!
Вили, благодаря ти за оценката и подкрепата!
Yuri, благодаря ти! Радвам се, че си тук.
Скити, благодаря ти! Мисля, че участието е важно.
Успехът е само гъдел.
Нека е слънчев и магичен денят ви! -
Тоти, ти си невероятен разказвач на приказки, изуми ме!
Желая ти успех! И ми е странно, че може да се гласува само за две творби... -
Успех, Тоти! 👍
-
Има много добри попадения
Имаш подкрепата ми винаги. -
Много сладкодумно разказваш Успех!
-
Интересен замисъл. И съм съгласна с Лидия, децата знаят. 😊
Успех, Тоти! ❤✌ -
Танче, благодаря ти!
Думите ти внасят малко успокоение в мен,
защото се получи малко дългичко, .
Нека ти е усмихнат денят! -
Мноог е увлекателно! Поздрави!
-
Георги, благодаря ти за падкрепата!
Нека има Слънце в деня ти! -
Лиди, благодаря ти!
Това, което казваш е толкова вярно. Срещнах го наживо
и точно както тук, беше причина за първата творба на детето - приказката.
Слънце и усмивки! -
Успешен глас...
-
Младене, благодаря ти! Това значи много за мен.
Слънце отвън и отвътре! -
Приказка, вплетена в разказ за прераждането, но има деца, които веднага ще го схванат - по свой си начин, нещо, което винаги ме е изумявало.
-
Глас от мен и успех, Тоти!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
