Скиташе нощем из улиците на града. Беше беден самотник без цент в джоба. Погледът му излъчваше тъга.
Наближаваше Коледа.
От небето се сипеха едри парцали сняг. Студеният вятър ги разпиляваше в различни посоки. Красивите бели кристали падаха усмихнати, покриваха земята, дрехите на минаващите, а сетне плачеха и сълзите им щипеха лицата на мало и голямо и напомняха както за красотата на зимата, така и за нейната коварност…
Млади и щастливи двойки минаваха край скитника. Повечето от тях бяха почти на годините на децата му.
Огнена болка обхващаше неговата душа и сърце, когато се сещаше за семейството си…
Синът му и дъщерята бяха много малки, когато жена му постъпи жестоко с него
и го напусна най-безцеремонно...
Този декември бе много студен. Кучият студ беше сковал града и всичко живо се криеше на топло.
Скитникът изпитваше чувството, че кръвта му замръзва. Духаше често в ръцете си. Разтриваше ги, а после и лицето. Завиваше с овехтелия вълнен шал устата и носа.
„Мамка му живот!“ – помисли с ...