Скитникът арменец 47
В предната глава споменах за Нели и Гошо, мои приятели с които се запознах през гурбетчийските години в Мароко. Разказах ви за нашето първо и последно съвместно пътуване от Рабат до София, за пропуснатата възможност да пия кафе в Барселона. Казах ви, че често им гостувахме в Казабланка, а те ни посещаваха в Рабат.
Когато се върнахме в България, пътищата ни се разделиха. Ние с нашите стари приятели, те със своите. Така беше първите години, някъде до към 1984 година.
Понеже съпругата ми е зъболекарка, знаете по време на соца беше важно да имаш познат добър зъболекар. Вярно, медицинското обслужване беше безплатно, но беше много важно да имаш “връзки” за бързо и качествено обслужване. И така, Нели и Гошо станали редовни пациенти на жена ми, и се срещали често. Аз се занимавах с външна търговия и мен никой не ме търсеше за услуги.
Естествено от благодарност за лечението на зъбите им, понякога й носели кутия “Дръвчета”- евтини шоколадови бонбони. Имали вила някъде из вак ...