I
- Петър Коцев?
- Да. Аз съм – изправих се.
- Последвайте ме.
Тръгнах след младата жена, излизайки от чакалнята и влизайки във вътрешността на Районното полицейско управление. Изкачихме два етажа стълби и продължихме по дълъг безличен коридор със зацапани стени, пропит от миризма на държавно учреждение и почистващ препарат. Влязохме в последната стая отляво. Минавайки покрай отворената врата мярнах залепена принтирана бележка „Следовател А. Рогачева“.
- Заповядайте – посочи ми мърляв и разнебитен стол. Седнах предпазливо.
- Следовател Рогачева – показа ми служебна карта. Вече го знаех.
- Благодаря. Ще ми кажете ли защо съм тук?
- Ще стигнем и дотам, моля изчакайте. – Сякаш не бях чакал вече 40 минути! Това явно е част от подготовката им – карай хората да чакат и си придавай тежест. Ченгета!
Жената седна зад голям архаичен монитор и затрака нещо на клавиатурата. Облегнах се назад и се огледах. Тясно стайче, едва побиращо бюрото, метална каса в ъгъла и един шкаф с папки. Календар на сте ...