3.
На сутринта едва се събудих. Сестра ми теглеше одеялото и укорително ми посочи навън.
Малееее – успах се...
Но нали сме абитуриенти – даже вече и отсъствия не ни пишат. Затова не се разбързах. Измих се с малко вода от бидона в банята, взех в раницата две тетрадки, пъхнах някой и друг лев в джоба...
Ток нямаше... Вода също...
Сестра ми сложи тавички пред хладилника и фризера – бяха се разтекли.
А аз слязох до мазето. Тате поръчваше минерална вода чрез някаква фирма и тубите сваляхме долу – на по-хладно. Вдигнах една, за кой ли път огледах чорбаджийски подземието. Три стелажа в буркани, до тях фризерът с месо – тате всяко лято и всяка Коледа го пълнеше, подредените дърва... Ох, с тях какъв зор беше... Викнах даже Мишо и Токата, та свалихме шестте кубика долу, а после всяка неделя по три-четири часа аз ги цепих. Кои за камината, кои за подпалки, кои за поддържащи, както тате викаше на тия, дето слагаше след подпалките. Три купа дърва! Но ги направих аз! Лично...
Заключих желязната врат ...