9.

С храната проблеми нямахме. Мъкнехме какво ли не, дори готвехме. Четири апартамента в кооперацията бяхме на дърва, имаше и газови печки с бутилки, дори един газов котлон се намери.

На балкона съхнеше месо. По татковата рецепта приготвихме маса парчета. Нали ви казах – солта изтегляше соковете, после за 30 секунди във вряща вода и... на балкона. Месец след като сложих първото месо да съхне, свалих парче и го нарязах на ситно. Всички опитаха. Да, ставаше...

Решихме проблема с хигиената неочаквано лесно. Ангел дърводелеца и бай Денчо докараха веднъж странна печка. Голям цилиндър – почти два метра, с тръба отгоре, две малки вратички отдолу. Оказа се стар бойлер – на твърдо гориво. Класният даже се сепна – имали такъв едно време, когато бил млад.

Та топлехме вода в него и  можеше с едни 60 – 80 литра човек да се поизкъпе. Направихме и график, давахме дежурства за носене на вода.

А нея намерихме в паркчето отсреща – избиваше от земята, даже беше си направила езерце. Вода за къпане, за пиене използвахме тая от бидоните с минерална...

Търсенето на нужни неща ставаше все по-трудно. Градът затихваше, хората изчезваха, но и местата със запазени ценности за нормалния бит намаляваха...

И тогава дойде големият удар...

За радиото използвахме акумулатори. Колите не вървяха, ние под ръководството на чичо Петко извадихме всички акумулатори, наредихме ги на маси в левия апартамент на втория етаж. Заредените можеше да се използват месеци...

Една вечер чух за пръв път за страшна болест, която като вълна покриваше Средна Азия. Развълнуваните гласове зовяха за помощ и описваха епидемията... Смъртоносна! Доктор Минчев каза, че май това е холера – позната му била от командировката в Източна Африка...

Доктор Минчев ли?

А, да...

Той беше от новодошлите. Възрастен, набор на класния. Намерили се случайно – както казва класният, аз предполагам, че нарочно е ходил да го търси. Това стана месец след катастрофата. Марга и сестра ми се разболяха – грип. Втурнахме се из града. До тоя момент не бяхме мислили за лекарства, сега се наложи да търсим по  изоставените аптеки. Два дена ровихме, проверявахме срок на годността, събирахме всякакви лекарства...

После много време леля Тиха – жената на чичо Петко, подреждаше “аптека” на четвъртия етаж.

Докато ние се занимавахме с фармация, класният доведе доктор Минчев. Той беше с жена си и внучката. Синът и снахата му били в САЩ, нямаше сведения за тях и всеки ден ме питаше дали сме успели да чуем нещо от Сиатъл...

В кооперацията се събрахме немалко хора. Някои апартаменти бяха използвани като временно общежитие. Например, големият тристаен на петия етаж заеха семействата на доктора и Ангел дърводелеца. При нас се настаниха чичо Свилен, Димчо и майка му. За щастие, проклетият Трифон остана на втория етаж, където пратихме Марга и баба Деша. Бабата също дойде сама при нас. Имаше къща до Ангеловата – малка, сгушена между двете съседни. И тя изгоряла...  Бабата беше пъргава, приказлива, чистница. Нямахме излишна вода, но – въпреки калта навън, стълбището беше излъскано.

Та двете с Марга се намериха и си паснаха – бъбриви, не можещи да стоят без нещо в ръцете, готвачки...

И набързо свиха сармите на Трифон... Може да беше инат и самоуверен простак, но с две жени... Абсурд да се разбере!

Но да се върна към болестите...

Да, не болест – болести...

От радиото разбрахме страни новини...

Холера в Средна Азия, тиф в Африка, чума – истинска, средновековна чума, в Южна Америка, някакви коктейли от болести в Европа...

Чичо Свилен пръв се досети:

- Нали спря интернетът? И самолетите паднаха... – погледна ме – Извинявай, Ице... Какво друго остана в небето?

Просветна ми:

- Спътниците...

- Именно! Небето беше пълно със сателити... Които останаха без управление... И – постепенно, но логично, траекторията им сви към Земята... А там горе е имало какво ли не в тях – отровни газове, бактереологическо оръжие...

Класният тъжно каза:

- Земята висеше на косъм и тоя косъм се скъса...

- Ще има много жертви – рече бай Денчо...

Класният вдигна глава:

- Моля ви, много ви моля! Всички! Налага се – ако искаме да оцелеем... Внимавайте! Няма начин и тук да не се появи нещо... Внимавайте...

Не го каза докрай, но разбрахме...

Трябваше да преоценим някои морални закони и канони...

Нов свят...

Или по-скоро – връщане назад...

Ще можем ли?