Илиян пиеше кафе заедно с колегите си преди работа. Това бе един от хубавите мигове през деня. Идваха един по един. Сядаха и дори не си поръчваха. Сервитьорите знаеха каква ще им е поръчката. Говореха си за всичко, само не и за работа. Оставяха професионалните задачи там, на работното място. Мъже на различна възраст сядаха около масата. Понякога събираха две една до друга. Смееха се. Шегуваха се помежду си. Една сутрин, Илиян влезе в кафенето. Поздрави колегите си. Седна до масата и каза:
- Не знам какво се случва с мен! Днес не ми се ставаше. А преди, още в пет и половина ставах. Пиех кафе. Радвах се, че е тихо и още никой не се е събудил. Днес даже си помечтах да имам поне още малко време за сън. Какво ми е?
Колегите му се спогледаха. Опитаха се да изглеждат сериозни. Знаеха колко се страхуваше Илиян от всичко. Иван бе доста по-възрастен от другите. Отпи от чашата с кафе. Погледна към Илиян и каза:
- Помниш ли, когато дойде да работиш при нас, още първия ден какво ти казах?
- Какво? ...