Сламки за живот
“Злото никога не идва само“, така казваше баба ми, като днеска я чувам.
Точно сега ли?! Осемнайсет години и така без предупреждение, отиваш си, а ми знаят положението.
Ще лежа, че стана ли – посегнал съм, още две имам, сърце не ми дава да ги изхвърля. Мириша ги вечер, пипам ги, прибирам ги в джоба на ризата, вадя ги – после пак.
Черен ми е тоя доктор, ако и да е светило, как го изтряска – “налага се незабавно да спрете цигарите!“. Запечатил съм му изражението, стъклeните сини очички - машина!
Откъде дойде това, никой в рода ми не е имал емфизем? Най-гадната болест е тая и астмата, при другите можеш да си пушиш.
Добре бе, толкова ли беше да ме изчакат, да го преодолея, че после да ми сервират.
Аз се боря с никотинов глад, жълтея, треперя, а той ми снася – “ще променяме имиджа на магазина, ще работят млади хора – наел съм две момичета“.
Идеше ми да викам, но мълчах като пън, вместо да го ударя - мълчах.
Какво ще промени, той тоя магазин не го познава, купил го е преди два ...