Добра къщовница е тя. Постоянно се мърда, движи, шета, никога не може да си намери място като че ли има игли в обувките. Подскача, заиграва и трепти с жизненост и енергия, които слънчевата жар и лунните прегръдки ѝ отдават. Несломим е нейният дух и вечна е песента ѝ. Работи и пее, а гласът ѝ заразява всичко покрай себе си с кристалния ѝ чар и що докосне се до мекото ѝ тяло, заиграва заедно с нея. Лодката подскачаше нагоре-надолу, загубила контрол над себе си, напълно отдадена на спокойния четиритактов ритъм. Плувките, тези шарени кавалери, не можеха да позволят на дамата да танцува сама и в паралелен ред заиграваха с нея. Дори отраженията, които не са нещо повече от игра на човешкото въображение, не оставаха безразлични към опияняващия зов на тяхната домакиня. Очите заиграваха по повърхността и изчезнаха чак когато момчето, надвесило се над тях, се отдръпна назад.
- Може ли да скачам вече? – Момчето запита баща си.
Слънцето добре бе нагризало кожата му с парещите си зъби и сега момчето ...