"ЩЕ ТАНЦУВАШ ЛИ С МЕН, МОЯ ЛЮБОВ ?"
- Осемнадесет червени рози, моля. - каза мъжът на възрастната
продавачка на цветя.
Такива имаше много по улиците винаги, а на св.Валентин бяха повече от всякога. Жената извади свежите цветя от кофата, опакова ги нескопосано, взе подадената й банкнота със стойност, която можеше да покрие няколко пъти по толкова рози и посегна да върне ресто. Той махна с ръка за отказ, докато се отдалечаваше.
- Но, господине, това са много пари... защо... благодаря... и весел празник... - говореше зад него, неразбираща неочакваната щедрост жена.
"Весел празник" - повтори наум и иронично-горчива гримаса се появи за миг на лицето му. Може би жената си представяше вечеря на двама влюбени в разкошна обстановка, свещи, осемнадесет красиви червени рози в красива кристална ваза на масата и красива жена, облечена в красива рокля, която го гледа влюбено с красивите си очи. Да, така ще бъде. Очите на жената са красиви, но погледът само изглежда влюбен. Това знае единствен той. И ...