Нашите не бяха чак толкова религиозни,но спазваха традициите....
Масата подредена,.. нечетен брой ястия,.. даже лук, чесън, сушени дренки, орехи,...нямаше коледна елха а само три борови клонки мъжду пълните чиниии...Татко включи мигащите светлинки,
запали декоративната ароматна свещ...
След обичайните наздравици мама промълви
- Пете мама, не ми е работа, но толкова дълго време си сам,... ето децата се устроиха, весели, щастливи,.. така ли не можа да харесаш някоя бе мама....Толкова самотни жени има, с деца, без деца,търсещи топлинка,... защо бе мама. Хайде лошото вече е отминало, намери си някоя,.. ей така за дружинка в живота.... Ние вече с баща ти остаряваме...
Татко ме гледаше изпитателно
- Вижте мили мои,жени под път и над път...А щяха ли да обичат моите деца когато бяха малки,.. а сега дали ще ги обичат като свои или само ще си правят екскурзии за базарите във Виена...Щяха ли нейниТе деца да ми кажат татко, а моите на нея майко...
Погледнах ги,.. милите ми те, очите им бяха насълз ...