От месеци не съм писала. Сякаш вместо думи на
белият лист щях да излея душата си, написаното
щеше да стане действителност и нямаше да остане
нищо, в което да вярвам. Страхувах се, че любимият
ми щеше да остане заключен в тези страници и никога
повече нямаше да се върне. Той ме напусна и остави
след себе си празнина! Когато пиша затова, мъката ми
става още по-болезнена! Спомням си онeзи дни като
вчера… Радостта в очите ни, надеждата, вярата!
Опитвам се да се въздържа, но вечер, когато остана
сама – не спирам да плача! Затворих се в черупката си,
не допускам никого до себе си! В момента живея ден за ...