1.
1874 година
Предполагаше се, че е опитен бракониер - човек, прекарал достатъчно време в дивото и познаващ го като пръстите на ръцете си. Въпреки това, докато се оглеждаше наоколо, Джон Чейс постепенно започна да осъзнава, че се е загубил.
Което означаваше две неща - първо, че по всяка вероятност е навлязъл в територии, където не бе стъпвал досега; и второ: че ще трябва да се откаже от по-нататъшни опити да търси пътя назад - здрачът вече падаше и съвсем скоро щеше да бъде сменен от пълен мрак. Да броди през нощта бе лудост и той го знаеше. Нещо повече, да обикаля из пущинака нощем беше равно на чисто самоубийство.
Достатъчно опитен всъщност, въпреки настоящия малък инцидент, Чейс познаваше Африка достатъчно добре, за да знае, че докато през деня могат да те убият доста неща, през нощта те ставаха двойно повече. Хипопотамите излизаха от реките да пасат, лъвовете тръгваха на лов, а от известно време му се струваше, че чува характерния вой на хиени, звучащ като зловещ кикот в здрача.
Т ...