За някои е дрямка. За други е нещо, без което може и загуба на време. За трети, като мен, следобедният сън е това, което ме кара да се чувствам добре и да се усмихвам повече. Той е кратък. Не повече от час, два. Възможен е във времето за почивка. Носи добро настроение и отмора. Също както представление в театъра.
Който веднъж е посетил спектакъл, той вече не би могъл без него. Очаква всяка възможност, която му предоставя животът, за да отиде пак. Отново, и отново, и никога не би му омръзнало.Следобедният сън е от онези представления, които не натоварват с драматизъм и житейски трагедии. Няма кошмари. Няма спомени. Няма тъга. На сцената излиза стара жена. Умората е облечена с дебели дрехи, които само като ги погледне човек и несъзнателно усеща тежест в раменете си. В първото действие, тя сяда на стол в средата, поема си въздух и започва да разказва истории. С всеки разказ, умората съблича по една дреха, маха перуката. Гласът й се превръща от груб в нежен. И докато се усети, зрителят виж ...