Jun 22, 2016, 8:56 PM

Сложни думи, сладък живот 

  Prose » Narratives
812 0 5
2 min reading
Той се появи в живота й като абсолютна абревиатура.
Переше трите си пръста със самочувствие на машинист с 45 годишен стаж и произнасяше името, което му бяха дали местните лентяи, с такава гордост, че майки се просълзяваха, само като го чуваха.
-Аз съм ПИЧ, само това трябва да знаеш за мен, друго не ти трябва!
За нея ПИЧ и момче на място, бяха абсолютни синоними. Напълно съвпадаха по значение и употреба.
Така и не разбра името му, което си остана абстрактно съществително име. Възприемаше го със сетивата си, чувстваше го, като радост, страх, надежда, любов, чест, достойнство и човещина.
Пичът естествено, за да припокрие образа си говореше на арго, като по този начин прикриваше, безкрайната си ограниченост и по никакъв начин не се вместваше в нейните представи, нито в рамките, нито извън тях.
Често за нея оставаше едно просто безглаголно (именно) изречение.
Изречение, в което няма място за сказуемо. Нямаше извършител на действието, защото Пичът можеше по цели дни да стои на едно място, да ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Олеся Николова All rights reserved.

Random works
: ??:??