МЛАДЕЖЪТ
Колко е тъжно да си самотен и тези плющящи вълни само го правят още по...никакво. - мислеше си той. Тези няколко минути край морето бяха като цяла вечност. Погледна омачканата книжка в ръцете си. Сувенирна, с размерите на кибрит.
На нея с химикал си беше записал името на "тухлата", в случай че я изгуби. Което той направи - изгуби дебелата книга заета му от декана на Математическия. Това не беше добре. Всъщност си беше малка студентска катастрофа. Декана го предупреди - "ако за трети път ми изгубиш книга, никога няма да минеш втори курс. Поне докато аз съм декан тук".
Безотговорен ученик, сега нехаен студент. Но някак успяваше да изкара прилични оценки. Къде с късмет, къде с преписване, понякога и с четене.
Крясък на чайка го извади от унеса. Мина му през главата, че е крайно време да посети кварталната книжарница. Може би там ще намери книгата.
Ето я и нея - излъскана, с неонови светлини. Забил глава в надписа върху малката книжка - "Философски разсъждения върху произхода на м ...