Следовател Страшимир Караиванов седеше на дивана в кабинета си и четеше нещо от монитора на лаптопа си. Правилните черти на лицето му, доближаващи се до абсолютната симетрия, не издаваха с нищо какво четеше. Само лекото потрепване на раменете показваше някаква съпричастност към това, което беше на екрана. Мобилният му телефон иззвъня и той погледна дисплея. Отхвърли разговора, но спря да чете и вдигна глава към тавана. На дисплея беше изписано името „Антоанета”. Съвпадението с името на убитата днес жена го накара да потръпне. „Неговата” Антоанета беше друг случай.
Всичко започна в началото на кариерата му на следовател. Току-що завършил право и напуснал поста шофьор на бившия министър на образованието, той си беше обещал, че ще работи безпристрастно и без да взима присърце случаите си. „Работа като работа” – повтаряше си той. До деня, в който не въведоха в кабинета му младо, кльощаво момиче. Беше мръсна, със спластена коса и раздърпана рокля. Въпреки това, красотата на тялото ù и очите ...