5 min reading
На вратата се позвъни. Сърцето на Лили заби учестено и червенина покри лицето й. Адриана я прегърна през раменете и й се усмихна майчински, за кураж.
Следовател Караиванов се опита да се усмихне, но очите му бяха без блясък и с големи кръгове. Когато сложи ръце на масата, където го покани Лили, те едва забележимо потрепериха.
- Следовател...
- Лили, наричай ме Страхо. Обадих се на приятелките ти, но при теб предпочетох да дойда лично.
- Проблем ли има? – попита Лили с искрена загриженост в гласа.
- Случаят ми е отнет. Наказан съм служебно. Колегата, който ще води разследването, има нужда от време, за да се запознае с материалите. Не съм сигурен, но по всяка вероятност, ще ви повика по отделно в следствената служба.
- Искаш ли да ми разкажеш какво се е случило?
- Искам, но ... да не ти губя времето.
- Колко време? И какво означава „време”? Хора сме. Така нареченият от теб „случай” е съдба. Всички рано или късно ще си отидем. Защо в последния миг да съжаляваме за това, което не сме си ка ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up