Случката във вилната зона
Разказ на ужасите, да не се чете от лица под 18 години!
Тази вечер отново трябваше да мина през гората. Вече не ме бе толкова страх както в началото, но все пак изтръпвах, когато зная, че трябваше да я прекосявам по това време на денонощието. Но този път тъмнината изглеждаше някак странна, по-различна от преди. Или така ми се струва! Навярно мислите, които нахлуха в този момент в съзнанието ми бяха по-особени.
Часът бе девет вечерта, а датата - деветнадесети май. Тръгнах по пустата пътека, водеща към гората и вилната зона след нея. С отдалечаването от гарата мракът ставаше все по-осезаем. Небето бе чисто, осеяно от звезди, но луната я нямаше.
С навлизането в гората се скриха и последните остатъци от гаровата светлина и аз се озовах в дебрите на плътната тъмнина. Огромните дървета скриваха мъждукащите светлини на звездите. Вече ми бе трудно да различавам очертанията на пътеката, бях разтворил двете ръце и ги размахвах напред като слепец. В този момент разбрах к ...