Слугата иска да е чорбаджия
Оплака с жена ми. На излизане изпуснала входната врата и оная треснала. Върху й се нахвърлил един комшия – Марин, наричан Дрисльото.
Бе, то аз внимавам, ама и на мен ми се е случвало да изпусна вратата. Виждал съм и други, обаче забележки не правя – ами случва се, да не са утрепали някого…
След седмица гледам – Марин в гаража си. Отивам и му казвам учтиво: „Ако още един път държиш такъв тон на жена ми, ще те спукам…“
Оня грабва една дрелка, насочва я, пуска я и стреснат отстъпва. Измъкнах дрелката, хвърлих я. Взе някаква тояга. Отнех му я пак с голи ръце, изръгах го с върха й в корема и я метнах назад. Тоя се сви в ъгъла… Честна дума, разбрах защо му викат Дрисльото… Направо с беше насрал от страх – очите опулени, устата трепери…
Тръгнах, тоя се опита да демонстрира нещо си, обърнах се и го видях как бързо затваря вратите на гаража и се крие зад тях…
На павилиона за вестници е мой познат. И ми казва: „Какво е това на ръката ти?“. Гледам – кървава черта от основата на показалеца та до лакътя. Одрал ме, докато съм измъквал дрелката.
Промихме с газирана вода…
Дрисльото от тогава не се показва. Защото го е шубе. То не остана човек, дето да му обърне внимание.
Когато правихме кооперацията, тоя се появяваше все в костюми, с вратовръзки, разправяше как с еди-кой си градски шеф разговарял, с друг…
Оказа се типичен случай – слуга, комуто много се ще да бъде чорбаджия… Завършил осми клас, домакин в някаква службица.
Ама… Не става! Некадърен, глупав, претенциозен, мазен, подъл, двуличен…
Един комшия още е благодарен на жена си, че го спряла овреме. Пак онзи взел нещо да му дсрънка, да му нарежда, тоя го светнал само веднъж… „Добре, вика, че жената ме хвана – щях да го претрепя!“…
Типът е познат – тройкаджия в училище. За което са виновни даскалите и климата. Всички – само не празната му тиква.
Завистлив… Вижте „Разни хора, разни идеали“ на Алеко, за помощник-регистратора. И опитващ се всякак да заеме място, което е много, много над нивото му.
Всъщност, тук е виновна отчасти и народопсихологията ни. С уж демократичната постановка, че всеки може да стане каквото пожелае.
От там – тъпотията за физическия труд, дето бил задължителен отдих от умствения. Форматиран в идиотското: „Бе, да ти дам мотика номер 8“…
Да, обаче пустата математика – подминавана от тройкаджиите – твърди, че при размяна на страните в уравнението, то не се мени. А+Б= В+Г. И Г+В=Б+А…
Тоест – умората си професорът по астрономия, хирургът, учителят, художникът трябва да премахнат с кОпане.
А шофьорът, трактористът, продавачката, готвачът – с писане на поезия, правене на скулптури, решаване на интеграли.
Ама – не става! Щото тия последните неща не са за всеки. Даже не за всеки, претендиращ, че ги може. И Сульо, Пульо и компания хич, ама хич… Абе, не са идентични тия уж уравнения…
И тогава Сульо решава да стане началник. Полуграмотен, некадърен, претенциозен – но началник.
Смятайки, че така се издига…
В очите на слепите.
Тъй като, сериозно разгледано, учител е най-високата степен на развитие на преподавателя. Както лекар е най-високата, отличен шофьор е почти недостижима, великолепен готвач…
Бръснарят може да бъде на върха само като бръснар. Хвален, препоръчван, търсен – бръснарят.
Шефът на отдела за обществено обслужване /имаше такива/ в общината не е бръснар. Той е чиновник. Както директорът на автобазата не е шофьор – той е чиновник. Нито пък училищният директор е учител. Той е чиновник. Главният лекар не е лекар – той е чиновник.
Върхът на професионалното и интелектуално майсторство във всички професии е именно личното постижение. И оценката от хората.
Само че дрисльовците като тоя – не го разбират. За тях връх е бюро, кабинет, табелка на вратата.
Ако на нея пише „специалист“… Обаче, най-често само пише. И нищо реално зад нея.
Защо ли никой не ходи при някой строитлен шеф – да му вдигне къща. Да, ще организира бригада, ще намери нужните материали, ще оправи цялата документация… До тук! Останалото – изискващото личен професионализъм и майстроство, няма как да го постигне.
Липсва талант…
Талант за готвене, талант за управление на кола, талант за рисуване, талант…
Просто талант. Та ако ще и организационен. Много важен талант.
Е, да – ама дрисльовците са убедени, че имат таланти. Всякакви. Само да им дадат един звънец /по Алеко!/, само да ги сложат…
Депутати, министри, шефове на банки, на… На всичко…
Като милиционера, дето му поръчали да гледа за час дете и го попитали – ще се справи ли? А той казал: „Уха! Мамицата му ще разплача…“
И я разплакват. С претенциите си. Защото човек, който е образован и интелигентен, добре разбира – какво може, какво не.
А дрисльто е убеден – всичко може, само му дайте власт…
Е, дадохме им..
Но това е успоредна тема, наше наказание за самочувствието и себенадценяването, за неумението да видим, помислим, разберем, изберем…
© Георги Коновски All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Силвия!
-
Панорамна гледка от балкона на народопсихологията ни. Накъдето погледнеш все ще лъсне такъв задник. Харесах!
-
Благодаря, Елке, Красе, Стойчо!
Красе, на млади години един ден ми поръчаха да прекопая 3 декара градина. Цял ден кОпах - за нищо не мислех, нищо не ме вълнуваше, като автомат. После ударих една ракия, пуснах си душа от варела, пийнах биричка с кебапчета. Никакво натоварване, никакви проблеми, никакви мисли... Щастие! -
"Върхът на професионалното и интелектуално майсторство във всички професии е именно личното постижение." - с това съм съгласна, Генек, но физическото натоварване наистина е отмора за хора, които се занимават с умствен труд. Идеята е малко по-различна, разбирам, когато се казва "физически труд". Всеки "труд" изисква и усилия на гънките. Не става някак да метеш в посока срещу вятъра
-
Има един фейлетон "Мерака на чичо Денчо",гдето си харесва длъжността на диригента на филхармонията.
"Гледай, гледай, как си маа пръчицата, а они надуват по негова команда буриите!"
Та такива неща срещам и тук:забележете-тези дето най-не могат са събрали във фокус амбиции, завист,перчене и завидно гротескно поведение...
Поздравления за написаното от теб, Георги! -
Наистина успоредна тема! Поздравления, много актуално!
-
Благодаря, адаш!
-
Такива, много, затуй повсеместно вони на тоалетна...
Поздравявам те. -
Благодаря, Мариана!
-
Благодаря, Ирина, Симона!
-
" Смятайки, че така се издига... В очите на слепите." Иначе последното изречение тежи най-много.
-
Дай на малките хора власт и им гледай сеира.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
