Една майка имала две деца. Момиче и момче имала. Грижела се за тях. Обичала ги. Не им давала работа да работят - да не се изморят, да не се наранят...
Децата растели лоши и разглезени. Все се карали, все се биели. Майката често плачела - не получавала обич от децата си.
Богинята на природата виждала всичко. Не издържала да гледа лошите деца и страдащата им майка. Превърнала майката в майката Земя. Тя започнала да се върти, да търси децата си. Виждала сина си - красив и блестящ. Богинята го била превърнала в Слънцето. И дъщеря си виждала - пълнолика хубавица - Луната, която се въртяла край себе си и край майка си се въртяла, и край брат си също...
Така ги наказала богинята - да се виждат, да не се доближават. Майка си само отдалеч да галят с топъл лъч.
И така от минали времена - до сега.