Слънцето винаги изгрява
Осиротялото дете погледна изгрева пред себе си. Взирайки се в първите слънчеви лъчи му се стори, че невидимата ръка на майка му сякаш му маха, приканвайки го нежно да се усмихне.
Вече нямаше сълзи в очите му. На лицето му се изписа нещо като усмивка и инстинктивно вдигна дясната си ръка за поздрав. „Мама“ – помисли си сирачето и сърцето му заби по-силно.
Започващият ден бе изпълнен с много неизвестни. Само издигналото се вече слънце знаеше със сигурност, че довечера ще залезе със същата грациозност и категоричност, с която се появи рано тази сутрин.
Мислейки си за утрешния ден, когато отново ще посрещне с усмивка махащата слънчева ръка на майка си, детето се обнадежди. Пъргаво стана от тротоара, на който седеше, изтупа несръчно задните си части и си спомни майчините думи, че не трябва да стои седнал на земята, за да не настине, а и да не се изцапа…
Тръгна. Автомобилите фучаха по оживения булевард, клаксоните се надсвирваха, опитвайки се да заглушат шума от огром ...