1.
- Кога ще тръгваш?
- След три дни. Може би след четири.
- Дълъг ще e пътя, че и самотен!
- Но пък е интересно - представи си само как се рееш сам в космоса, носен от слънчев вятър - възхитено заописва по-младият от двамата мъже, безгрижно поседнали на дървената веранда на къщата.
- Който може да бъде така променлив и толкова непредсказуемо да те обвее, че с твоят соларен сърф ще се превърнете в миг на атоми - възрази другият, поклащайки в несъгласие глава.
- Ех и ти, Кадем! Един път ходи до Луната и това ти е всичкото пътуване из космоса в живота - махна с ръка младежът, описвайки широка дъга към небето, което надничаше измежду високите върхове на огромните борове. - Какво по-вълнуващо за пътешественика от една слънчева буря и справянето с опасностите й. Не ме разбираш защото не си опитвал извънземния вкус на живота.
- Как не! Добре си ми е тук, виж това всичко - зеленината, синевата и чистия въздух! Как да ги заменя за пустиня, мрачно небе и преработен въздух? Не, Неон, никога вече ...