Беше слънчев, леко влажен, но красив есенен ден...
Беше уморена и раздразнителна – вероятно от болката, която изпитваше в глезена, а и от натрупаната умора.
Града неусетно се беше изпълнил със хора.
Докато преди, крачеше сама по тези просторни улици, между огромните сгради на офиси и жилищни блокове , и само ехото издаваше стъпките й, (на някой бездомен или на някой от охраната ) -
сега тя едвам си проправяше път във тълпата...
Това открито я дразнеше, в такъв хубав ден, като днешният.
Две и половина години – Ковид!
Това промени много света й!
Промени нея и хората! Света около нея, и далече от нея!
Неща, които преди и се струваха важни – вече не бяха от толкова голямо значение, (ако изобщо вече имаха някакво)! Някои - дори загубиха всякакъв смисъл!
Преосмисли доста живота си! Загуби доста близки и приятели! Едни отнесени от болеста - непоправимо загубени!
Други угаснали за нея, заради болестта и неочакваното им отношение към една такава трагедия! ...