Мишел отвори очи и се усмихна. Беше толкова щастлива, че вижда слънцето - от седмици валеше. Ноември е дъждовен месец, който те кара да тъгуваш, а когато тъгата е хванала за ръка и лошата кашлица, се чувстваш доста неприятно.
Мишел е скулптор. Скулптурата е вид изящно изкуство, в което си изящно сам. Единствената й компания бяха Павароти, Бочели и понякога Карузо. Гласовете им я караха да твори. Тя оформяше твърди материали, предимно от мрамор, метал или дърво и извайваше красиви, поетични и пълни с живот фигури.
Напоследък работата не вървеше. Тя беше „царица на камъните”, но не можеше да покори мъжките каменни сърца, все не успяваше да извае красотата за себе си.
Мечтаеше един ден нейна статуя да краси някой град.
Когато сутринта излезе, видя тревата – ситните капчици роса ѝ напомняха на сълзи, които слънцето галеше и те политаха нагоре към него.
Тя си представи, че лети - възвишаваше се нагоре към красивото безоблачно небе, когато видя футболна топка летяща право към лицето ѝ.
Мишел ...