Сега ще ви разкажа една много слънчева история, която може да ви вдъхнови за много неща. Беше слънчев ден, когато отидох в центъра за социална рехабилитация и интеграция, там намерих новите ми приятели, за които ви разказах по-рано. Първия ден се запознах с тях. Приеха ме сякаш съм част от тях. Една от тях ме нарече Слънчево момиче. Защото съм вечно усмихната. Моята приятелка, която така ми казваше, се наричаше Емилия Петрова. Тя е моята приятелка, която ме вдъхновява да пиша поезия и проза. Колегите ѝ също са добри, но за тях ще ви разкажа по-нататък. Много ми харесва там. Там е моето Слънчево място, на което съм щастлива.
16.09.2023