Слънчице мое
Цветан Бекяров
И досега не мога да си припомня точно кога за пръв път тя ми се присъни. Но оттогава всяка вечер я търся сред съня си, целувам до болка устните й, а през притворените си ресници ми се иска отново да видя златните години на нашата отминала младост.
Навън вятърът брули морските простори, вълните пак се гонят в своя вечен бяг, а в синкавия полумрак на каютата аз все търся лицето й и не мога да го видя.
Но толкова отдавна ли беше се случило всичко това, че сега в притихналата тъмнина все се мъча да доловя мириса на онова далечно, свежо, лятно утро, в градинката край нефтеното пристанище в Одеса, когато я видях за първи път - млада и недокосната, с руса коса и с някакво примряло, очакващо решение в синичките езерца на очите й.
Да се случи нещо загадъчно, красиво.
Като пропуснат миг...
Не помня как се запознахме, но после на "Садовая" отведнъж ни грабна бездънното лятно синьо небе, разлюлените трепкащи листа на дърветата и разтревоженият цвъркот на врабците в град ...