Надя Петрова – деветнадесетгодишно момиче, за което животът тепърва започваше, слезе от влака на гарата в Бургас, за да се запише в университет. Избра да учи начална педагогика – умно решение, продиктувано от желанието и́ да има сигурна работа след време. Срамежливата девойка щеше да направи прехода си към Човек...
Училищните години бяха останали назад във времето. Нямаше ги волностите, които си позволяваше там. Настъпи време за промяна – за една много внезапна промяна, отбелязваща ново начало.
Чернокосото момиче си купи шише с охладена вода от малко магазинче, продавачката на което бе видимо ядосана. Енергията на големия град отнемаше топлината от хората и я трансформираше в тъга и груби думи.
– Лев и двадесет! – изкрещя и́ с мъжки глас сърдитата лелка.
– Заповядайте! – подаде и́ ги Надя. Не искаше да си навлича никакви неприятности.
Премина през вътрешността на гарата – остъклено помещение с огромни размери, по стените на което бяха окачени всякакви упътващи табла, и се озова срещу л ...