Смисълът на живота*
15.11.2015г.
Започвам да пиша този дневник с надеждата, че ще мога да получа успокоение, след като запиша мислите си. Напоследък направо се побърквам! Толкова много стрес! Толкова много напрежение! Вчера дори получих паническа атака.
Защо ли? Ами не знам. Предполагам, че ми е тежко например да се грижа за господин Смардовски, чийто памперси трябва да сменям, за да мога да имам достатъчно средства, с които да си плащам следването в университета. На всичко отгоре, той вечно е недоволен и сприхав. Веднъж даже ме замери с патерицата си, задето кафето му се било забавило.
Но както и да е. Утре имам почивен ден. Дори няма да ходя на лекции. Възнамерявам да уча за предстоящия изпит или да изляза с приятели, за да поразпусна. Лека нощ.
16.11.2015г.
Какъв ден! Направо ще ми експлодира главата!
Сутринта станах рано, защото г-н Смардовски беше паднал в банята. Отидох да се погрижа за него, защото ми стана жал за клетия старец. И макар че не беше нужно да ми отправя заплахи, че ...