Mar 13, 2009, 8:49 AM

Смокиновото дърво 

  Prose » Narratives
1226 0 4
8 min reading
Този ден плуването наистина му вървеше. Водата беше почти топла, медузите пареха само ако им обръщаш внимание, звукът на птиците обикаляше около ушите и това го караше да се чувства пълен с радост. Беше време вече да се връща. Скалите на стръмния бряг с неизменните мидени черупки и овъглени съчки от снощния огън го бяха приютили за кратката почивка, която му се полагаше. Нямаше за къде да бърза. Лятото вече си отиваше, но какво по-хубаво от една късна топлина, която да изсмуква морските капки от тялото, когато си вече на брега. И цигарата, поела солта от мокрите устни, въпреки че вятърът почти е отнел вкуса ù. Затова си мислеше мъжът, вече наближаваше голямата шамандура, един варел, целият озеленен от водораслите. Тогава ги забеляза, бяха отново двамата около брега, млади и прегърнати.
Няколкото дни на плажа те сближават с хората без дори да го искаш и така той знаеше доста неща за тях. Момичето работеше като организатор в туристическа фирма. За него не бе сигурен, дългите му разговори ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Николов All rights reserved.

Random works
: ??:??