Беше един никакъв смок. Нито от много големите, нито малък. Нищо особено ви казвам. Кога се е заселил в съседите не разбрахме точната дата.
Една сутрин се чу силен писък:
- Змиииииия! Змииииия! Поооомоооощ!
Крещеше съседката от средата на двете та я чухме и двете къщи и хукнахме нататък. Той се препичаше на слънце, свит на кълбо и хич не ни отразяваше. Съседът грабна лопатата да го убие, но другият съсед го спря.
- Недей, комшу. Не разбра ли, че напоследък мишките оредяха? Той ги яде. Сакън, не го убивай.
И така заживя спокойно смока. Но всяко нещо има край и мишките около нас привършиха и смокът залиня. Събрахме се да обсъдим ситуацията. Съседа от другата страна започна пръв.
- Около нас мишките свършиха, но селото е пропищяло.
- Е, какво искаш да кажеш, комшу? - попита "собственика" на смока.
- Амчи, да осведомим, за смока, бре комшу.
- И как да стане това?
- Като отидем довечера в кафенето и се похвалим, че вече нямаме мишки. Като ни попитат защо ще им кажем за смока.
Всички единоду ...