Шефът реши да го накаже, смъквайки го в друг отдел. Смъкването стана изключително бързо.
 През прозореца на тринайстия етаж. За седем секунди и три десети бе на партера. Портиерът го посрещна с ледено изражение:
- С кола ли сте, сър?
- Не, погрижи се само за кашона ми, ще долети след... - погледна часовника си - ... Сега!

Кашонът с документацията, се тръсна на главата на японски гид, придружаващ корейска олимпийска делегация. Вдигна се невъобразима дандания, стана дипломатически скандал.  На засилилия се срещу него репортер показа асансьора:
- Връзки с обществеността е на тринайстия етаж. На слизане ще ти е по-лесно.
 
  В центъра на замърсения от смог Ел Ей бе Империал Инвестинг Билдинг. Бижу на съвременния  абстрактен сюрреализъм в строителната индустрия, включващ в себе си не само стъкло, стомана и бетон, а и още двадесет и три неизвестни компонента, пазени в тайна, както рецептата на Кока-Кола. Екип от най-добри специалисти, събрани от всички краища на земята и изповядващи Манифеста на Бретон, се бяха събрали под егидата на тая интернационална компания, в която се подвизаваше през последните десет години от живота си нашият герой.
През всичкото време бе драпал денонощно, 24/7 онлайн за работодателя си, за да заслужи място под слънцето, което бе по-близо до тринайстия етаж, отколкото от приземния, откъдето бе почнал.
И успя. Но не успя да се порадва достатъчно дълго на успеха си, защото...:

  Бяха решили, че става опасен Лузарт. За околните. От тринайстия етаж. А това не бе малко. За да му подлеят вода и да го изхвърлят. Шефът, като всеки шеф, бе заобиколен от вниманието на лицемери, подмазвачи, натегачи и прочие а-пачи, уродлива хипер-интелектуална сган, която умееше най-много от всичко да сплетничи, угодничи, се подмазва и да смазва тия, които с труд, талант и усилия стигаха до заветния тринайсти. На четиринайстия бе шефът. И, когато се заклатеха краката на столовете от долния, застрашен се чувстваше и столът, единственият, тапициран с дамаска с леопардов десен, стол на Боса. И обратно по хранителната верига протичаше реакцията на болния организъм и от клоаката на тринайстия, в случая прозореца, към канализацията излиташе заразата. В случая - Лузарт.
  "Дръпни водата след себе сиии!"

  Търсеха му цаката и я намериха. Стълбицата на йерархията не търпеше само инициативност - изяждаше, поглъщаше, смилаше и изплюваше по позната схема осмелилите се. Впоследствие се изясни, че наказанието е по повод напускане на работното място 3 минути преди определеното. На подписа под доноса се четеше някакво славянско име.
  "Не е толкова лошо" - огледа Лузарт стените на малкото ъглово стайче, откъдето бе започнал преди десет години. От тук по-надолу бе мазето с големите като коледни пуйки плъхове, за които по-късно Ст. Кинг написа цял роман. Тоест, нямаше накъде под това. Вярно, че с промяната в статута  на кариерата бе позагубил и някои от екстрите, съпътстващи главозамайващия му възход. Например мястото на паркинга, столовата за служители, скърцащия стол. Дори старата му острилка и преспапието си бяха същите. Мили спомени от едно недалечно минало. Дали още бе тук Къдравата Ди?
 Застана на вратата, водеща към общия офис, където двадесет прилежни, старателни,усърдни момичета залягаха зад бюрата си в услуга на горните етажи, по които мечтаеха да се качат някой ден.
  Главата на Къдравата Ди бе най-забележителна, заради екстравагантността на египетската си прическа, наследена от пра-пра-прабабата на някои от многобройните им фараони. Като че ли всички египтяни са наследници на някоя династия. Гарвановочерната ù коса, сплетена на плитка, декорирана с красив орнамент от чисто злато, изобразяващ змията, отровила Клеопатра, и шноличка от слонова кост, се виждаха от кръстовището на Шеста улица и Девето авеню. Честите катастрофи там бяха предизвикани от заслепени от отблясъците на слънцето, заиграло се в някоя от златните дрънкулки по главата ù, шофьори. Днес, слава Богу, бе облачно и единствено Лузарт  се бе зазяпал в нея. Спомни си няколкото хубави момента в живота си в Компанията, през които лично бе разговарял с Ди.
 Веднъж си бе изтървала молива и ù го подаде. Срещна очите ù и завря в тях. Зелени като знойните води на Нил, дълбоки като  крокодилска паст; побърза да доплува до спасителния остров на стайчето си, където се опита да намери спокойствие от внезапно обзелия го трепет, фокусирайки листата от фикуса, но знаеше, че вече се бе удавил в тях.
  Старата йогийска техника обаче не помогна при жребия за Коледното парти, който отреди да си разменят подаръци. Какво можеш да подариш на Египетска богиня, носеща на главата си четвърт милион долара под формата на изящни тиари от злато и слонова кост?
Нещо за половин милион. Ако го имаш.
 Така в главата на глупака Лузарт се зароди идеята за обира. Сама по себе си, мисълта да си върне на Компанията бе дотолкова вълнуваща и възбуждаща, че нея нощ легна, без да мастурбира. Изопнат по гръб, наблюдаваше  танца на снежинките през прозореца и доуточняваше детайлите по плана за утрешния обир.

  Сутринта отиде на работа, свиркайки си саундтрака на филма "Робин Худ", бе свеж като току-що размразен паламуд на доковете в пристанището, отговаряше с шеги и закачки на колегите си, коментираше  оживено вчерашните
плейофи на "Янките" и скришом поглеждаше часовника на стената. В дванадесет  без четвърт излезе от офиса и се отправи към касата. В джоба си стискаше предварително приготвена табелка с надпис "Инвентаризация",  която постави на вратата и, без да се оглежда, хлътна зад нея. Миг преди да затвори, дръпна пред лицето си скиорска шапка с изрязани отвори за очите и извади пластмасово копие на "Смит и Уесън" 357, закупено предния ден от битака в Българския квартал за 9.75 долара. Обърна се рязко към служителката зад бюрото и... замръзна, а заучените му от филма "Обир в Маями" и цял ден репетирани реплики се запънаха непослушно в устата му. Пред него седеше жената на мечтите му, нищо неподозиращият  вдъхновител на обира, шармантната египтянка - Къдравата Ди. Когато погледите им се срещнаха, тя избухна в искрен неподправен смях, от който звъннаха стъклата на прозорците.
 - Лузарт, - позна го безпогрешно - защо си се маскирал  така? Хелоуин мина отдавна...
  - Аз, такова... - запелтечи - минах за чека, нали по Коледа... предпразнично...
  Дълбоките води на Нил го повличаха във водовъртежите си, паламудът в него живна, опитвайки се да си поеме дъх, тънки вадички пот се спуснаха изпод плетената маска. Хиляда чука блъскаха в рефрен в главата му:
 "Идиот! Идиот си!"
  - Лузарт, бейби, в Компанията чекове раздава само мистър Карсън, ти за десет  години не научи ли това?
 Усмихваше се приветливо Къдравата Ди, блестяха зъбките ù като на гладно вълче, усетило плячка, забавляваше се, а може би наистина му се радваше. Бе успял да скрие пистолета-играчка в джоба си; от тук погледната, косата ù бе не гарвановочерна, а  смолисто-синкаво-блестяща, а златните орнаменти по главата ù далеч не бяха златни, и слоновата кост не беше слонова. Пред него усмихнато стоеше едно обикновено момиче, привлекателно, но земно. Богиня я бяха виждали очите му по друга причина, осъзна колко много и безумно е влюбен в нея. Зачуди се защо толкова време се опитваше да го запази в тайна от себе си. Дали заради стремежа към кариера, или защото просто си беше смотаняк...
 И двамата мълчаха: тя - загледана в очите му, той - забил поглед във върховете на обувките си. Може би трябваше да я покани на среща, или поне на кафе след работа; по дяволите, не бива да бъде толкова вързан и да спре да зяпа тъпите си обуща, а да ù каже нещо мило, нали това обичат жените...

 Вратата зад него се отвори, чу се гласът на Косовски, полякът от "Маркетинг и реклама":
  - Даян, дарлинг, готова ли си за обяд? Ще те чакам на паркинга след... три минути.

Изминали бяха трийсет секунди, откак бе влязъл с намерение да извърши нещо, в резултат на което, мислеше си, би зарадвал една жена. По ирония на съдбата тази жена сега бе тук, пред него и се канеше да излезе с друг мъж. Изплъзваше се като паяче измежду рехавата мрежа на решителността му, оставяйки пътечка блестяща слуз до сърцето му. Трийсет секунди, в които животът му би могъл да се обърне на триста и шейсет градуса, но успя единствено  да усили  ритъма на пулса си.

Ди извади палто от гардеробчето. 
 - Днес аз замествам Дороти, извикаха я в Централния офис.
 Наклони се заговорнически към него, усети аромата ù, прималя му.
 - И бъди спокоен, на никого няма да кажа за връзката ви.
 Очите ù не преставаха да се усмихват.
   - Късметлийка е с теб тя! Добре, че ми е    приятелка.
 Закачлив, смехът ù  отекна в коридора.

П.С.
Глупости говоря, кой е оцелял след полет от тринайстия етаж...

 
*    *   *