Болка отново разкъсва всяка част от неговото сърце … Болка! Само по това познаваше, че е жив. Всеки ден, всяка секунда той споделяше с нея – болката. Ако знаете какво е да се събудиш и единственото, което усеща сърцето ти е болката, значи сте точно толкова късметлии, колкото и той. Какво го беше довело до там ли?.. Какво ли беше белязало сърцето му до такава степен, че той не можеше да си поеме дъх, без да усети тази празнота? Сякаш беше от порцелан - красив и великолепен, но в същото време толкова чувствителен и лесно нараним, чуплив. Всяка нощ той се сещаше за тази, която го счупи и някак си бързо го слепи, за тази, която остави този белег на толкова дълбоко, за тази, която караше кръвта му да спира и сърцето му да спре да тупти , за тази, която можеше с лек замах да унищожи това, което е останало от неговата душа. Обичаше я, да, обичаше я повече от всичко на този свят, но тя дори не отвръщаше на неговото "здравей". Тя бе така безразлична, толкова студена, но в същото време го поразя ...