Той беше там. Седеше до колата си и не помръдваше. Лицето му бе обляно в кръв, а по тялото му имаше жестоки рани. Реших да се приближа до него. Сигурно имаше нужда от помощ. За миг усетих силна болка в главата си, а след това и по цялото си тяло. Не знаех какво ми става, никога не ми се беше случвало подобно нещо. Разтърсих глава и продължих да вървя към високата фигура, която бе потънала в тъмнината... Бях на няколко сантиметра от него, когато той обърна лицето си към мен. Още по-зловещо стана, когато започна да се смее и то с истерия... Не, този беше луд. Нормален човек не би оцелял при подобно положение. Направих няколко крачки назад, а след това се опитах да избягам, но той не ми позволи. Беше много бърз, нечовешки бърз. Опита се да скрие лицето си, но уличното осветление бе на друго мнение. Тогава усетих жестокостта, тъгата и болката, които той изпитваше. Прокарах поглед по тялото му, а там картината изобщо не ми хареса. Плътта по гърдите му бе свлечена, а на корема си имаше следи ...