Снахи и свекърви - винаги в единен строй!
Момчетата ми, невръстните, порастнаха. Докато се обърна, и те се влюбили. Много се зарадвах, но радостта ми беше кратка. „Мамо, дай пари да ги водиме на кафе."
Какво беше това пари? А, да - аванс, заплата, после разходи за ток и други и каквото остане - за храна. Или трябва да ги лиша от храна, или да не плащам парното, с извинение, за да им дам за кафе.
Голяма грешка направих, но им казах: „Деца, като ги заведете на кафе, ще трябва да поръчате и кола и още нещо... Я по-добре ги доведете тук. Ще ви направя кафе, ще купя кола, ще ви направя един хубав кекс, така ще минете по-тънко." И като се започна - всяка вечер кафе, кола, кекс. Единият син се затворил с момичето си в едната стая, другият- в другата. Аз шетам в кухнята. „Маме, кафе!"Летя. Влизам с подноса само, когато ги чуя да си говорят, иначе кашлям пред вратат като простинал кон. Момичетата - хубави, весели, душички. „Мамо, може ли да останат за вечеря?" "Може!"- готова съм на всичко, на ...