3 min reading
Снежна буря-2
Абдулрахман Акра
Баща й настоя да пият по една ракия за добре дошли. Седнаха двамата, докато тя с майка си приготвяха вечерята. Бащата говореше бавно и изразяваше своите виждания за живота, а той хитро се опиташе да се доближи до неговите възгледи, за да спечели одобрението му като бъдещ зет.
- Не се съмнявам, че ще бъдеш внимателен с моята дъщеря. Но си имам молба към теб...
Той настръхна... вече се говореше за сериозни дела... Той беше сериозен по отношението на момичето, но все пак го уплашиха сериозните отговорности, с които е нямал опит като студент, когато имаше много време преди да се наложи сам да изкара дневния си хляб..
- Единствената ми молба, за която държа да ми обещаеш е...
каза бащата, но спря да говори и пое голяма глътка ракия сякаш да събере смелост за да продължи...
- Ако възникне неразбирателство между вас там... искам да й купиш самолетен билет и да ми я върнеш обратно тук.
Мълчанието се възцари след като баща й каза последните думи, следвани от после ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up