НА ЩЪРКЕЛОВАТА НИВА
Големият и малкият мъж вървяха един до друг през угарта. Щъркелите, които бяха полегнали в браздите се изправяха по реда си и размахвайки криле около себе си, правеха място да преминат законните собственици на земята, която ги приютяваше.
Дядо Добри се огледа за щъркелите от домашното гнездо, но сред толкова много еднотипни птици не можа да ги разпознае. Свещените птици тракаха с дълги клюнове, сякаш че поздравяваха човеците.
Към средата на нивата се издигаше почти двувековната круша, а около дървото бяха нападали сочни зрели плодове. Навсякъде жужаха пчели и се стремяха към сладките им сокове.
По ствола на старото дърво подскачаше кълвач и от време на време почукваше по кората, грабвайки я личинка, я гъсеница.
Дядото направи знак на внучето си да спрат, за да може горският хигиенист да довърши работата си на спокойствие. Докато стояха в близост до слога, мъжът шепнешком даваше указания на малкото момче:
-Можеш да си събереш от крушите. Но ги оглеждай внимателно, за ...