10 min reading
Софийска сага 20
Глава седемнадесета
Маня изключи газта. Сложи кафеварката настрани. Огледа кухнята и тръгна към спалнята. Отвори тихичко вратата, развърза колана на копринения халат и хлъзгавата материя се свлече от високите й рамене, за да образува пъстра топка на лъснатия до блясък под. Беше невъобразимо гола и тази голота я правеше още по-красива. Спуснатите руси коси падаха като копринена завеса върху малките островърхи гърди на танцьорката. Маня леко повдигна крайчето на завивката и се мушна до парещото тяло на мъжа. Мургавото му кожа контрастираше с белотата на нейната до такава степен, че изглеждаха като хора от две различни раси.
Почувствал допира на жената до себе си, Симон се обърна към нея и я взе в обятията си. Маня се остави на ласките му, без които не можеше да живее. Вече почти три месеца живееха под един покрив и всяка нощ Маня заспиваше блаженна в прегръдките му, след като Симон беше излял цялата си южна страст върху съвършеното й тяло.
Симон беше подписал двугодишен ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up