Никога не съм бил нечий преди, защото никога не съм бил “миличък мой” досега… нито съм си представял, че някога... и станах Твой…
Всъщност знам, че не давам признаци за това, но обожавам сълзите Ти когато... Сигурно звучи жестоко да обичаш сълзи, но не съм виждал по-красиви…
Признавам си и без да се налага… във всяка нежност има мъничка, ефирна жестокост…
Съвсем тиха… срамежлива, но уверена, защото никой никога не поглежда към нея… както никой не мисли за замъгленото на огледалото като за нещо отделно.
Колкото и смешно да звучи, не мисля, че огледалото е достатъчно обективно… мисля, че е представа на представата… то си има са̀мо отражението, затова никой никога не му принадлежи… дори рамката му, с която е в нещастен брак, чийто развод не променя нищо… Огледалото има само сивия си гръб, който никога не вижда, дори и през уикенда. А издръжката на този гръб, я изплаща в отражения.
Може би затова носи лош късмет - да счупиш точно този самотник, (който има за теб само теб) казват, носи неща ...