Somnium*
Пролог
Родена на изолиран остров, там където всеки от външния свят попада и бива убит в случай, че си отвори устата за нас, ме наричаха Кателия.
Хората наричаха това смъртоносно- за тях- място „Бермудския Триъгълник“. Това място беше вълшебно, магията беше жива. Притежавахме способности, заради които хората биха ни наричали чудовища или пък да използват силите ни за техни си цели. Можехме да лекуваме, да прехвърляме съзнанието си на други, да контролираме четирите стихии, да светим в тъмното, да връщаме времето, телепати, даже и да пътуваме във времето, каквито се сетиш способности. А това за тях е опасно, но имаше и такива, които нямаха никакви способности. Аз не бях от тях, но пък имах наистина слаба способност, умеех анти-материализиране, сякаш нямах тяло, просто минавах през стени, стига да пожелаех. Нещо което не харесвах.
Чиракувах при всичките най-силни притежатели- така наричахме хората със способности- и обожавах да слушам историите на чичо Озарт за чуждоземците, на к ...