Тази история е истинска, с истинските имена.
Навън не беше за излизане – ни за мъже, ни за жени. Буреносен ураганен вятър ревеше като Хала и напъваше врати и прозорци. Нямах цигари, но и нямаше как да изляза в това време – вятърът би ме търкалял до магазина и обратно. Спомних си, че някой от съседите ми във входа бе споменал, че на етажа под мен, в апартамента вляво, жената правела цигари и ги продавала евтино. Спомних си, че са семейство квартиранти от няколко месеца, но не ги познавах. Реших да опитам да се снабдя с цигари от тази жена. Звъннах и несигурен юношески глас попита „Кой е” и след отговора ми отвори вратата широко. Коридорът бе мрачен и аз различих едва едва, че е около тринадесет годишен. До него бе застанало едно съвсем малко момченце – вероятно брат му.
– Мама излезе за малко – каза момчето.
– Добре, ще дойда по-късно, каза ли кога ще се върне?
– А, телефона звъни може да е тя – хукна то към широко отворената насреща врата на хола, а малкият се изстреля като хартиена фу ...