Откакто стана на двайсет и пет времето се превърна в зло куче, което лае срещу всичко -автомата за кафе, разпилените офис-документи, проклетия ксерокс и дори шефа й –един сладур с усмивка като дъвка. Иска й се ако може от папките да изпадне нещо, което върши работа. Любов. Нова работа. Котка.
Глупости, глупости, глупости. Разполови страниците с пилата за нокти, наметна любимия си Ив Сен Лоран и токчетата й зачаткаха по бордюра като снощен дъжд. Уби глада с два пирона и пръстите хлъзнаха паролата на сайта на чисто новата NOKIA. Малко адреналинче вместо две калории захар в кафето. Добре дошла у дома! Покана за чат. Клик!
jrebeca_86 –hi! kak si?
glezlatazlatna-Добре. Ти?
jrebeca_86 –I az.- ne6to nedngajira6o? laf4e?
glezlatazlatna –Може.
jrebeca_86 –super. mnogo li si glezena?
glezlatazlatna –Мноооого. А ти наистина ли си жребец?
jrebeca_86 – zavisi koi pita.
glezlatazlatna –Имаш лоши спомени?
jrebeca_86 –iskam s tebe da sazdadem spomeni
glezlatazlatna –Охо, бързаш. ...