След като роди и третото дете, отново момиченце, Анито заприлича на изсмукана котка, и въобще вече не приличаше на себе си.
Пак си беше хубава, младостта още не я беше напуснала, но децата са си деца, а грижите - грижи.
Всеки си иска своето.
Обяснима развръзка, и естествен процес, както се пееше в една песен.
А децата бяха хубави, весели и нямаше как да ги объркаш с тоя техен ген, защото всичките, с чипите си носленца, къдравата косичка, и трапчинките по бузките приличаха досущ на дядо си, но по майчина линия.
От рода на баща си май нищо не бяха взели.
Анито, както се казва, случи на мъж и се спаси от мизерията в къщи, от грижите за парализирания си дядо, и приказките на изкуфялата му жена, тоест на баба си. Пардон, маминка.
От майка си и баща си нямаше какво толкова да се спасява защото те все бяха на работа, и след като тя стана самостоятелна, общо взето рядко се виждаха.
В същност не бяха лошо семейство, защото не залагаха на тъжното, а на веселото, има такива семейства, и гледаха м ...