PLACEBO (Евгения Маринчева)
125 854
Jul 25, 2007, 1:46 PM

Спасение 

  Prose
880 0 6
1 мин reading
Жената се погледна в огледалото.
Сълзите й се стекоха по лицето, по шията, а после, все още непресъхнали, си проправиха път към раната й.
На мястото на прекрасната й, добре оформена гърда, зееше грозен шев.
Тя не желаеше да се среща с никой след операцията. Въпреки дългите разговори с хирурзите и психолога на болницата, които я убеждаваха, че тя е все още онази хубава жена, с красив бюст. Но тя вече не беше жената с бюста, след която всеки мъж се обръщаше. И никога нямаше да бъде. Беше половин жена, не, дори - не беше жена.
Месеци наред изкара в изолация, допусна до себе си единствено дъщеря си, дори не и малката си внучка, която обожаваше.
Осъмваше пред компютъра. Намери нови приятели, които лъжеше, че е в чужбина. И затова няма как да се запознаят.
Докато... не го срещна Него - мъжът, който доскоро живееше в графата на отписаните - бяха му казали, че му остават 2-3 месеца живот. Морбус Ходжкин... Страшна диагноза!
Жената, незнайно защо, се почувства силна покрай него. Бяха сродни, явно.
Тя не Му призна, че - всъщност - не е жена... Жена без една гърда... Била оперирана, вече е ОК.
Няколко седмици осъмваха заедно. Бяха се превърнали в едно цяло.
Да се видят?!
Защо не!
Просто една среща - нищо повече - си помисли тя, гледайки грозния шев в огледалото.
Подплъти сутиена си с памук. Може би щеше да се реши на трансплантация на протеза. Но... някога, не сега. Сега нямаше желания, нямаше мечти.
Срещнаха се и въпреки нейната дълбока съпротива, сърцето й затрепка лудо. Хареса Го!
И след няколко часа, прекарани в едно кафене, се озова в неговата скромна квартира.
Знаеше какъв ужас ще изпита и тя, и Той. Когато види шева.
Мъжът внимателно разкопча сутиена й. Тя мижеше, трепереше и беше готова да си тръгне.
Пауза, малко по-дълга от обичайната.
След нея, устните Му докоснаха мястото, където някога имаше женска красота.
Душата Му получи своето Спасение. Даде Любов, която не беше давал никога досега.
Тя се почувства такава стопроцентова жена, каквато не знаеше, че е.

--------------------------------------------------------------
Евгения Маринчева
19 юни 2007
*Св. ап. Иуда, брат Господен

© Евгения Маринчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Велина, благодаря ти за прочита и коментара!
    ))
  • Не,не е тъжно,сълзите не са от тъга,а от щастие,защото най-важна е душата!Колко красив е светът!Спасението от земните окови-любовта!!!
  • Ани, изключително ме радваш!!! Това е целта... да се осмислят нещата! Сполай, напълни ми сърцето, честно!
  • Жени преди време, при първия прочит ти казах:
    "Тъжно и болезнено.
    Тежката реалност на нашия свят ..."
    Сега ще допълня: Силата да продължиш ...

    Прекрасен разказ. Благодаря ти.

    Поздрав и усмивка за теб.
  • Искрено сполай!
  • !!!!

    Много трогателен разказ!
    Моите искрени поздравления!!!
Random works
: ??:??