Говорим си всяка вечер, но ти искаш дълго писмо. Обичаш да ме четеш, интересни са ти мислите ми, или харесваш вълнението да видиш на екранчето, че имаш писмо от мен? А всъщност аз всяка вечер ти пиша писма…или си представям живота с един мъж…
И сега искам да ти разкажа за Него. Аз не знам как да го наричам. Беше много отдавна когато Го срещнах случайно. Според Него аз съм се изпречила на пътя му. Сигурно и до днес си мисли, че най-целенасочено съм Го преследвала. Чела съм, че никой не може да заповяда на сърцето си, че любовта идвала внезапно… И когато стрелата на Амур те е уцелила, усещаш пеперуди в стомаха си, сърцето ти забива по-силно, губиш ума си… Не съм сигурна , че с мен е станало точно така, но това ме държи дълги години. Аз го любех и разлюбвах. Или поне залъгвах себе си, че съм го забравила… Той е…
Той е висок, има светла коса, топли очи, нежни ръце. Понякога ми е трудно да говоря с Него. Друг път не усещам как минава времето… Той е умен, много е умен и аз понякога се чувств ...