Aug 20, 2009, 9:38 PM
Спасителят Лузарт или Еманципация по американски
10 мин reading
Когато и двете свалиха дрехите си, настана неловко мълчание. Казано иначе, без дрехи - само погледи, с които се изучаваха една друга, опивайки се ефирно и отдалеч. А инак очите им се бяха срещнали много по-рано, в мелачката на Гей-бара, където под звуците на саксифона на Намисловски местеха унило крачка десетина танцуващи двойки. Саксът цепеше на две червения мрак с протяжен стон, набираше се до мръсния таван и се засилваше надолу мъчейки се да удави болката си в чашите им.
- Велик е! - въодушевено кимна към поляка Ди.
- Мхм... - Дороти харесваше единствено Металика. - Добре се пие на това.
Отпиха и всяка потъна в блатото на собствените си мисли.
"Империал Инвестинг Билдинг" е в центъра на Ел Ей. Висока сграда на най-рейтинговата компания в Америка. Изградена от стъкло, бетон и още двайсет и три незивестни съставки пазени по-строго и от рецептата за Кока-кола. Коридорите са дълги и прави. В двете страни са подредени в кабинки служителите. За всеки е осигурено бюро, компютър, консумативи. Сутрин се полагат безплатни понички и кафе.
Застанал в началото на коридора човек вижда три дузини превити над мониторите гърбове и отсрещната стена,
която се явява краят.
Ако ви се разхожда до там, оставате с впечатление, че колкото пò наближавате, толкова по-далеч е той, защото веднъж стигнали до него, откривате изненадваща чупка вляво и нов коридор. С други три дузини служители, а в дъното отново стена. Стигнали до нея, завивате в ляво, за да откриете следващата извивка от която се виждат нови три дузини...
Беше се погрижила администрацията на холдинга за усърдието на служителите си. Трябваше да изминат доста дълъг път, за да изпълзят от лабиринта, в края на който, говореше се, имало стълби за нагоре. Към следващия етаж. Следващото ниво на благоденствие след упорития дългогодишен труд. Където, разбира се ги чакаха още по-голям лабиринт и по-усърдно залягане над бюрата. И тъй нататък. Някои така и не успяваха да стигнат никое от бленуваните стълбища и се пенсионираха по средата на тази садистично измислена плетеница, в която аванта бяха само кафето и поничките сутрин.
Други пък, стигнали до заветният тринайсти скоропостижно излитаха през прозореца. Волни като птици. Или волнопадащи. Както ви харесва повече.
Тук, на един от етажите в този убийствен пъзел, работеха нашите героини. Бяха приятелки. Дори имаха малко общо минало в известен смисъл чрез един трети човек, за който всяка си мислеше понякога. Което не беше повод за събирането им в място като гей-бар. Тук ги вкара необичайният августовски дъжд, излял се с всичката ярост
на небесните стихии в края на работния ден. Заведението се намираше на две преки от компанията. Разхождаха се, коментирайки случилото се през деня, когато притъмня. Свъсило вежди небето се разцепваше от гръмогласни салюти, оповестяващи нова ера. Влезлите в жестока битка смог и дъжд изсипаха върху агонизиращия от жегите град цялата смрад от икономическата мощ на Американската индустрия. Заваляха черни потоци, канализацията се запълни с промишлени сажди и плъхове, предпочели смърт от удавяне пред химическо разлагане. Плъзналите над сградите хеликоптери призоваваха населението да остане кой където е на закрито, останалите потърсиха спасение из кръчми и локали.
- Моят даже правеше масаж. - съжаляваше Ди.
- А моят беше смотаняк. - с ненавист изцеди последната си глътка Дороти в ненаситното си днес гърло..
- Барман - погледна бялата риза зад бара - Остави този парцал и налей още по едно.
Гарвановочерната коса на Ди, сплетена на плитка, аленееше в сумрака, отразявайки светещите реклами над главата й. Оттук й приличаше на египетска принцеса с големите си кръгли очи и вирнато носле.
"Красива е" възхищаваше се текилата в нея.
- И ти, мила, и ти! - усмихна й се Ди.
Не я лъжеше.
"Не е добре работата, щом мисля на глас" каза си и, притоврила очи, доля питието в себе си. За всеки случай.
- Още по едно!
За скапаното настроение през целия ден бе виновна технологията. Съвсем сериозно. Преди две сутрини не можа да влезе в сградата. Не само тя. Всички жени. Мъжете минаваха безпрепятствено, хилейки се на недоразуменията пред входа. Автоматизираните устройства за идентификация не разпознаваха жените. Вдигна се олелия. Дойде лидерката на Женското движение за права - гопожица Smarty. Стара мома, яростен защитник на всичко женско, мразеща и обвиняваща за нещастията по света мъжкото съсловие. Представителите на синдиката също бяха там. Организира митинг и протестно шествие, на крачка бяха от скандал в пресата, който изобщо нямаше да се хареса на акционерите.
Бордът на директорите бе свикан по спешност.
- Господа, заплашени сме от грандиозен скандал заради техническа неизправност. - започна слово Председателят.
- Трябват много бързи и решителни мерки. От техническия отдел уверяват, че не могат да се справят със ситуацията по-рано от седмица. Това значи, дамите от персонала да не идват на работа...
- Това е акт на дискриминация! - извикаха феминистите.
- Абсурд! Ще спадне производителността. Не се приема! - отсече шефът на " Икономически "
- Не се приема! - поклатиха глави и акционерите.
- Да сменим автоматизирана система с друга? - предложи един от под-шефовете на "Подръжка"
- Абсурд! Това ще коства големи финансови разходи! - скастри ги отново "Икономически"
-Не се приема! - изсъскаха акционерите.
- ...
За десет минути взеха следното решение:
Да се наемат от свободния пазар на труда съответен брой мъже, според жените. Всяка жена да си има самостоятелен "обслужващ" я персонал, който да й отвртя врати, включва компютър, снабдава с консумативи и така нататък. Имайки превид пълната автоматизация на всички процеси в сградата, това бе най-доброто предложение. Отчитайки и стойността на вложените средства за закупуване на дефектната система, съответно рекламацията й пред китайците и сроковете за подмяна, това бе най-евтиният вариант.
Следващия час сградата се изпълни с добре изглеждащи мъже, изпълняващи ролята на оная част от процеса, без който огромната и иначе добре смазана машина на Компанията не можеше да функционира. Преминавайки бегло из коридорите, човек можеше да се нагледа на какво ли не.
Мъжете бързо възприемаха и ухажваха дамите по своеобразни начини: отваряне на врати, прозорци, асансьори, светване и гасене осветление, вкючване компютри, носене на консумативи и пр. Освен това не възразяваха да масажират схванатия гръб на шефката, да занесат прането на химическо, да напазаруват, да вземат детето от градина, да присъстват на родителската среща, да идат като публика на бейзболен мач на четвъртите класове и хиляди още "приумици" на женското ежедневие, за които до днешен ден не бяха и помисляли, че съществуват.
От своя страна, поосвободените от доста ангажименти дами се събираха често на кафе, предприемчива счетоводителка отвори спа-център и възстановителни процедури с лечебна кал на тетия етаж, друга се зае с фризьорски салон, маникюр и педикюр, трета организира салон на красотата и Клуб на красивите жени. Защото вече всички бяха красиви и искаха да участват, усещайки се значими за пръв път откак бяха на работа тук.
В интерес на истината, имаше си и редица неудобства. Едно от тях беше ползването на тоалетна. Тази инак толкова нормална човешка функция се превърна в стресиращо събитие. Но се намери компромисен вариант. Мъжете влизаха след дамите и пускаха водата, а тоалетната хартия подаваха предварително. Стресиращо си е. Но беше наложително.
- Велик е! - въодушевено кимна към поляка Ди.
- Мхм... - Дороти харесваше единствено Металика. - Добре се пие на това.
Отпиха и всяка потъна в блатото на собствените си мисли.
"Империал Инвестинг Билдинг" е в центъра на Ел Ей. Висока сграда на най-рейтинговата компания в Америка. Изградена от стъкло, бетон и още двайсет и три незивестни съставки пазени по-строго и от рецептата за Кока-кола. Коридорите са дълги и прави. В двете страни са подредени в кабинки служителите. За всеки е осигурено бюро, компютър, консумативи. Сутрин се полагат безплатни понички и кафе.
Застанал в началото на коридора човек вижда три дузини превити над мониторите гърбове и отсрещната стена,
която се явява краят.
Ако ви се разхожда до там, оставате с впечатление, че колкото пò наближавате, толкова по-далеч е той, защото веднъж стигнали до него, откривате изненадваща чупка вляво и нов коридор. С други три дузини служители, а в дъното отново стена. Стигнали до нея, завивате в ляво, за да откриете следващата извивка от която се виждат нови три дузини...
Беше се погрижила администрацията на холдинга за усърдието на служителите си. Трябваше да изминат доста дълъг път, за да изпълзят от лабиринта, в края на който, говореше се, имало стълби за нагоре. Към следващия етаж. Следващото ниво на благоденствие след упорития дългогодишен труд. Където, разбира се ги чакаха още по-голям лабиринт и по-усърдно залягане над бюрата. И тъй нататък. Някои така и не успяваха да стигнат никое от бленуваните стълбища и се пенсионираха по средата на тази садистично измислена плетеница, в която аванта бяха само кафето и поничките сутрин.
Други пък, стигнали до заветният тринайсти скоропостижно излитаха през прозореца. Волни като птици. Или волнопадащи. Както ви харесва повече.
Тук, на един от етажите в този убийствен пъзел, работеха нашите героини. Бяха приятелки. Дори имаха малко общо минало в известен смисъл чрез един трети човек, за който всяка си мислеше понякога. Което не беше повод за събирането им в място като гей-бар. Тук ги вкара необичайният августовски дъжд, излял се с всичката ярост
на небесните стихии в края на работния ден. Заведението се намираше на две преки от компанията. Разхождаха се, коментирайки случилото се през деня, когато притъмня. Свъсило вежди небето се разцепваше от гръмогласни салюти, оповестяващи нова ера. Влезлите в жестока битка смог и дъжд изсипаха върху агонизиращия от жегите град цялата смрад от икономическата мощ на Американската индустрия. Заваляха черни потоци, канализацията се запълни с промишлени сажди и плъхове, предпочели смърт от удавяне пред химическо разлагане. Плъзналите над сградите хеликоптери призоваваха населението да остане кой където е на закрито, останалите потърсиха спасение из кръчми и локали.
- Моят даже правеше масаж. - съжаляваше Ди.
- А моят беше смотаняк. - с ненавист изцеди последната си глътка Дороти в ненаситното си днес гърло..
- Барман - погледна бялата риза зад бара - Остави този парцал и налей още по едно.
Гарвановочерната коса на Ди, сплетена на плитка, аленееше в сумрака, отразявайки светещите реклами над главата й. Оттук й приличаше на египетска принцеса с големите си кръгли очи и вирнато носле.
"Красива е" възхищаваше се текилата в нея.
- И ти, мила, и ти! - усмихна й се Ди.
Не я лъжеше.
"Не е добре работата, щом мисля на глас" каза си и, притоврила очи, доля питието в себе си. За всеки случай.
- Още по едно!
За скапаното настроение през целия ден бе виновна технологията. Съвсем сериозно. Преди две сутрини не можа да влезе в сградата. Не само тя. Всички жени. Мъжете минаваха безпрепятствено, хилейки се на недоразуменията пред входа. Автоматизираните устройства за идентификация не разпознаваха жените. Вдигна се олелия. Дойде лидерката на Женското движение за права - гопожица Smarty. Стара мома, яростен защитник на всичко женско, мразеща и обвиняваща за нещастията по света мъжкото съсловие. Представителите на синдиката също бяха там. Организира митинг и протестно шествие, на крачка бяха от скандал в пресата, който изобщо нямаше да се хареса на акционерите.
Бордът на директорите бе свикан по спешност.
- Господа, заплашени сме от грандиозен скандал заради техническа неизправност. - започна слово Председателят.
- Трябват много бързи и решителни мерки. От техническия отдел уверяват, че не могат да се справят със ситуацията по-рано от седмица. Това значи, дамите от персонала да не идват на работа...
- Това е акт на дискриминация! - извикаха феминистите.
- Абсурд! Ще спадне производителността. Не се приема! - отсече шефът на " Икономически "
- Не се приема! - поклатиха глави и акционерите.
- Да сменим автоматизирана система с друга? - предложи един от под-шефовете на "Подръжка"
- Абсурд! Това ще коства големи финансови разходи! - скастри ги отново "Икономически"
-Не се приема! - изсъскаха акционерите.
- ...
За десет минути взеха следното решение:
Да се наемат от свободния пазар на труда съответен брой мъже, според жените. Всяка жена да си има самостоятелен "обслужващ" я персонал, който да й отвртя врати, включва компютър, снабдава с консумативи и така нататък. Имайки превид пълната автоматизация на всички процеси в сградата, това бе най-доброто предложение. Отчитайки и стойността на вложените средства за закупуване на дефектната система, съответно рекламацията й пред китайците и сроковете за подмяна, това бе най-евтиният вариант.
Следващия час сградата се изпълни с добре изглеждащи мъже, изпълняващи ролята на оная част от процеса, без който огромната и иначе добре смазана машина на Компанията не можеше да функционира. Преминавайки бегло из коридорите, човек можеше да се нагледа на какво ли не.
Мъжете бързо възприемаха и ухажваха дамите по своеобразни начини: отваряне на врати, прозорци, асансьори, светване и гасене осветление, вкючване компютри, носене на консумативи и пр. Освен това не възразяваха да масажират схванатия гръб на шефката, да занесат прането на химическо, да напазаруват, да вземат детето от градина, да присъстват на родителската среща, да идат като публика на бейзболен мач на четвъртите класове и хиляди още "приумици" на женското ежедневие, за които до днешен ден не бяха и помисляли, че съществуват.
От своя страна, поосвободените от доста ангажименти дами се събираха често на кафе, предприемчива счетоводителка отвори спа-център и възстановителни процедури с лечебна кал на тетия етаж, друга се зае с фризьорски салон, маникюр и педикюр, трета организира салон на красотата и Клуб на красивите жени. Защото вече всички бяха красиви и искаха да участват, усещайки се значими за пръв път откак бяха на работа тук.
В интерес на истината, имаше си и редица неудобства. Едно от тях беше ползването на тоалетна. Тази инак толкова нормална човешка функция се превърна в стресиращо събитие. Но се намери компромисен вариант. Мъжете влизаха след дамите и пускаха водата, а тоалетната хартия подаваха предварително. Стресиращо си е. Но беше наложително.
И когато всички мислеха, че са преодолели макар и временно пречките, се появи нов проблем. От профсъюза се надигнаха гласове обявяващи, решението на Борда като незаконосъобразно и дискриминиращо мъжете. Срочно се свика пак съвета, умуваха дебелите кореми, пушеха хавански пури напук на здравословния начин на живот. И стигнаха до следното заключение:
"За да функционира Компанията, трябва да има обслужващ нуждите на дамите мъжки персонал. Но ни обвиняват в дискриминация. Следователно, за всеки мъж от обслужващите трябва да има по една жена в негова помощ, което пък води след себе си неудобството от отваряне на врати, шкафове, тоалетни и т.н., както и съпровождащите ги обвинения в дискриминация, следователно за тия жени трябва да се наеме нов мъжки обслужващ персонал, който пък...
Така погледнато, лабиринтът, в който се забърка ръководството (и на който би завидял и самият Дедал) се оказа по-страшен от коридорния. Нямаше излизане, защото изчислиха, че, опитвайки се да работят по този начин, през април 2015 година целият свят щеше да работи за Компанията.
Дотук добре. Положителният момент бе разрешаване на безработицата в глобални мащаби, което щеше да доведе до още дивиденти на името й. Но нямаха толкова паркинг-места!
Това буквално съкруши задниците в големите кресла на тринайстия етаж, унило загаснаха пурите, разнесе се
миризма на отчаяние.
Вън притъмняваше, скоро щеше да заплющи невиждан дъжд. Мрачно бе и в душите им, виждайки се от утре стъпкани от калните тлъсти букви в заглавията на пресата, предугаждайки собствения си крах на световните борси.
И тогава някой се сети за Лузарт. Неудачникът, отхвърлен и низвергнат от тях самите, незаслужено обиден и пренебрегнат. Някой се сети, че преприемчивият му ум можеше да измисли нещо. Хванаха се удавнически за надеждата, която само след минута бе попарена окончателно.
Бе имигрирал. От страната на неограничените възможности, в страна с ограничени невъзможности и много дупки по пътищата. Някой спомена България. Друг Румъния. Трети просто каза:
- А бе, да му се разровим из бюрото, а?
В малкото тихо стайче, скътано под стълбите на първия етаж намериха решението. В чекмеджетата откриха скици и чертежи, правени на ръка. В бележник с черни корици озаглавен "За аварийни ситуации" откриха, каквото им беше нужно.
- Еврика - изрева в един глас целият борд плюс секретарката и стенографката. - Ура за Лузарт!
След два часа в "Империал Инвестинг Билдинг" направиха историческа крачка назад в света на съвременните технологии.
"Крачка на засилващия се атлет, след която следва победа, а не крачка на отстъпление!" с патос обяви Преседателят.
Навсякъде бяха монтирани допълнителни механични устройства - брави, кранчета за чешми и бидета, бутони за асансьори и прочие пособия. Мъжката обслужваща колония бе освободена и превърналият се за дамите малък рай по етажите завърши с предупредителни табелки окачени до новомонтираните механизми:
"Само за жени!"
Небето бе замлъкнало след топовните салюти, появилият се като по поръчка откъм Скалистите планини вятър разгони облаците, като вълк овче стадо. Мътните реки по улиците бързо се превръщаха в пресъхващи вади; хората зарязаха лодки и салове и се върнаха към нормалния си ритъм на живот.
- Днес си счупих маникюра. - оплака се Къдравата Ди хълцайки на рамото на по-трезвата Дороти.
- Аз и двата, на кранчето в тоалетната. - успокояваше я тя, а наум не спираше да си мисли:
"Боже, колко е красива!"
- И ти, мила, и ти! - усмихваше й се Ди, а размазаното червило по устните й мамеше:
"Ела по-близо, самотно ми е, ела по-смело!"
Тази нощ дамите, след порядъчно количество алкохол, щяха да останат в апартамента на Ди. Малък египетски оазис в градската бетонна джунгла. Щяха да си вземат заедно вана, да се гледат и любуват една на друга на светлините на ароматни свещици. И да слушат дрезгавия саксифон на поляка Намисловски смесен с харда на Металика. И да си говорят за един мъж, с който май имаха общо минало. И който всяка от тях по някакъв си неин начин помнеше.
Чуха, че имигрирал в България.
Но какво ли не говорят хората.
После щяха да си легнат в голямата като храм спалня с балдахин и огромни възглавници.
И здраво да се наспят.
Само толкова.
Защото бяха приятелки.
И се харесваха като такива.
* * *
"За да функционира Компанията, трябва да има обслужващ нуждите на дамите мъжки персонал. Но ни обвиняват в дискриминация. Следователно, за всеки мъж от обслужващите трябва да има по една жена в негова помощ, което пък води след себе си неудобството от отваряне на врати, шкафове, тоалетни и т.н., както и съпровождащите ги обвинения в дискриминация, следователно за тия жени трябва да се наеме нов мъжки обслужващ персонал, който пък...
Така погледнато, лабиринтът, в който се забърка ръководството (и на който би завидял и самият Дедал) се оказа по-страшен от коридорния. Нямаше излизане, защото изчислиха, че, опитвайки се да работят по този начин, през април 2015 година целият свят щеше да работи за Компанията.
Дотук добре. Положителният момент бе разрешаване на безработицата в глобални мащаби, което щеше да доведе до още дивиденти на името й. Но нямаха толкова паркинг-места!
Това буквално съкруши задниците в големите кресла на тринайстия етаж, унило загаснаха пурите, разнесе се
миризма на отчаяние.
Вън притъмняваше, скоро щеше да заплющи невиждан дъжд. Мрачно бе и в душите им, виждайки се от утре стъпкани от калните тлъсти букви в заглавията на пресата, предугаждайки собствения си крах на световните борси.
И тогава някой се сети за Лузарт. Неудачникът, отхвърлен и низвергнат от тях самите, незаслужено обиден и пренебрегнат. Някой се сети, че преприемчивият му ум можеше да измисли нещо. Хванаха се удавнически за надеждата, която само след минута бе попарена окончателно.
Бе имигрирал. От страната на неограничените възможности, в страна с ограничени невъзможности и много дупки по пътищата. Някой спомена България. Друг Румъния. Трети просто каза:
- А бе, да му се разровим из бюрото, а?
В малкото тихо стайче, скътано под стълбите на първия етаж намериха решението. В чекмеджетата откриха скици и чертежи, правени на ръка. В бележник с черни корици озаглавен "За аварийни ситуации" откриха, каквото им беше нужно.
- Еврика - изрева в един глас целият борд плюс секретарката и стенографката. - Ура за Лузарт!
След два часа в "Империал Инвестинг Билдинг" направиха историческа крачка назад в света на съвременните технологии.
"Крачка на засилващия се атлет, след която следва победа, а не крачка на отстъпление!" с патос обяви Преседателят.
Навсякъде бяха монтирани допълнителни механични устройства - брави, кранчета за чешми и бидета, бутони за асансьори и прочие пособия. Мъжката обслужваща колония бе освободена и превърналият се за дамите малък рай по етажите завърши с предупредителни табелки окачени до новомонтираните механизми:
"Само за жени!"
Небето бе замлъкнало след топовните салюти, появилият се като по поръчка откъм Скалистите планини вятър разгони облаците, като вълк овче стадо. Мътните реки по улиците бързо се превръщаха в пресъхващи вади; хората зарязаха лодки и салове и се върнаха към нормалния си ритъм на живот.
- Днес си счупих маникюра. - оплака се Къдравата Ди хълцайки на рамото на по-трезвата Дороти.
- Аз и двата, на кранчето в тоалетната. - успокояваше я тя, а наум не спираше да си мисли:
"Боже, колко е красива!"
- И ти, мила, и ти! - усмихваше й се Ди, а размазаното червило по устните й мамеше:
"Ела по-близо, самотно ми е, ела по-смело!"
Тази нощ дамите, след порядъчно количество алкохол, щяха да останат в апартамента на Ди. Малък египетски оазис в градската бетонна джунгла. Щяха да си вземат заедно вана, да се гледат и любуват една на друга на светлините на ароматни свещици. И да слушат дрезгавия саксифон на поляка Намисловски смесен с харда на Металика. И да си говорят за един мъж, с който май имаха общо минало. И който всяка от тях по някакъв си неин начин помнеше.
Чуха, че имигрирал в България.
Но какво ли не говорят хората.
После щяха да си легнат в голямата като храм спалня с балдахин и огромни възглавници.
И здраво да се наспят.
Само толкова.
Защото бяха приятелки.
И се харесваха като такива.
* * *
© Румен All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря! На всичи!
-
Голям си! Прочетох с удоволствие!
-
!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
