... ако сега от някъде засвиреше хармоника, тя щеше да е напълно убедена, че не просто е избягала от вкъщи, а просто е попаднала в уестърн.
Вече трети ден вървеше, а магистралата сякаш нямаше край... Америка, какво да се прави. Пътищата са дълги, прашни и празни...
От време на време прелитаха по няколко коли, понякога даже достатъчно, че да стане натоварено, но рядко...
Когато минеше някоя кола, момичето размахваше ръка на „стоп", но никой не спираше... Не, че в два следобед в тази жега пътуваха много хора...
А и пътуващите по това време хора не искат момичета... Или ако искат, не искат момичета като нея.
Защото фактически „Тя" представляваше едно крайно прашно същество, облечено в прокъсани тъмни джинси, черен суичър със запретнати ръкави и много, много скъсани червени кецове...
Косата й беше кестенява, леко къдрава и изпадаше от опашката й на дълги кичури по гърба, а по слабите й китки бяха натрупани множество различни гривнички...
С всяка една крачка в прашния път до асфалта омърсяв ...