Нощта бавно разстилаше своята черна пелерина, с която обгръщаше крехките рамена на Лидия. Тя седеше в едно кресло в тъмната стая и беше вперила очакващ поглед към вратата. Имаше чувството, че стои така цяла вечност, а всъщност бяха изминали само десет минути.
Намираше се в една от стаите на хотел, където се настани, за да се срещне с един човек, когото не беше виждала повече от тридесет години. Скъп спомен за него тя пазеше в сърцето си, вече толкова много време.
Дори не се опита да си обясни как точно се случи така, че краткият адрес на писмото, помогна то да стигне до нея, адресът гласеше: с. Кошарица, Несебърско, за Докторката. Пуснато в Мадрид през месец април. В писмото имаше картичка и няколко реда: – Чакай ме в 22,00 часа в хотел Рай, 19 ноември, петък, Румен, целувам те.
Лидия беше неспокойна и как би могло да не бъде така, когато Румен беше единствената й голяма любов. Но се разминаха. Бяха много млади, за да разберат, че споделената любов е твърде голяма ценност, за да си поз ...