Когато пожелах да се спусна в мътилката на този живот, помнех всеки детайл от плана, знаех защо го избирам и вярвах на себе си. Надявах се, че ще съумея да съхраня следите от миналото, ще запазя спомена за причините на своя избор, за да имам утеха в мигове на свръх изпитания. Тогава бях силна и мъдра личност, уверена в себе си, знаеща какво иска и колко може.
Но с встъпването си на тази земя, много бързо бях прикрепена, като всички останали, към правилата, действащи тук. А те са сътворени от хората, дошли като мен да се учат и явяват на изпити. Но... самозабравили се дотолкова, че са започнали да измислят нови закони – човешките. И не само това, а да изискват от себеподобните си тяхното стриктно спазване. А също и от всички останали, намерили смелостта да се появят в даден образ на тази земя.
И ето ме, крачеща на големи и малки криволици по възможно най-обходните пътища през моя живот. Но дали сама не го бях избрала така? Доскоро всички спомени бяха заличени, замазани като с плътен кор ...