КОЛЕДА е времето, което събира близките хора. Във въздуха витае миризмата на коледни сладки, примесена с вълшебството отново да споделиш с ближния си минало, настояще, планове за бъдещето. Снегът се сипе тихо и застила земята искрящата си пелерина. Тишината завладява всичко и като че ли ти се иска да стъпваш едва-едва, за да не събудиш заспалата природа.
Зад заскрежените прозорци, отрупани с кристална дантела, една старица стоеше в своя люлеещ стол и наблюдаваше игривите пламъчета в камината. Тя хвърляше от време на време по някоя цепеница в огъня и отново се отдаваше на опияняващата тишина. Тази Коледа не бе сама у дома, с нея бе най-голямата ù внучка. Може би момичето предусещаше зимата, която вече вледеняваше кръвта на старата жена и близкия ù вечен сън. Изведнъж девойката реши да попита нещо баба си, за да накара старицата да излезе от унеса си. Съвсем неочаквано красивата млада жена попита:
- Бабо, ти винаги ли си обичала дядо? Не си ли имала някоя друга тръпка?Възрастната дама ря ...